Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Никопол, 21.12.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ граждански състав, в публично заседание на седми декември през двехиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА

при секретаря П.В., като разгледа докладваното от съдията НАУМОВА гр. дело № 512 по описа за 2016 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по чл. 7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие.

            Съдът е сезиран с искане от М.Н.М. с ЕГН ********** за налагане на мерки по реда на ЗЗДН срещу ответника М.М.М. с ЕГН **********, за това че същия е упражнявал психически тормоз и физическо насилие.  В декларацията се сочи, че ответника на 02.11.2016г. му нанесъл побой, два пъти без причина.Излага се и това, че освен побоя, ответника се заканвал с убийство на молителя, псувал го и се заканил да го изгони от жилището му.  

                В съдебно заседание молителя не се явява не се представлява.

         Ответникът също не се явява и не се представлява. 

          Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа  страна следното:

           По делото е постъпило писмо от ДПБ – Ловеч, от което се установява, че ответника е постъпил доброволно на лечение в същата клиника, с експертиза от 10.11.2016г., на  Клиника по психиатрия – Плевен.  

          Представена е по делото справка за съдимост на ответника, от която се установява, че същият е неосъждан.

          Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

            Молбата е допустима, т.к. е депозирана в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и е насочена   срещу лице по смисъла на чл. 3, т.5 ЗЗДН  - Не се спори между страните, че същите са баща и син.  

             По основателността на молбата:

             Разгледана по същество, молбата се явява основателна, по следните съображения:

           За квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.

               Анализът представените по делото доказателствата налага извода, че  на разглежданите дати  21 срещу 22.10.2016г. и на 02.11.2016г.,  е налице извършен акт на упражнено насилие от страна на ответника спрямо молителя.

             Извършеният акт на домашно насилие се установява от представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

            Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съставлява достатъчно доказателство за основателност на молба за защита.    

             С оглед спецификата на отношенията, предмет на разглеждане в процеса, жертвата на домашно насилие може да доказва факта на това насилие и само с декларацията. По делото не са представени доказателства, които да опровергаят доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

             Съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, приложимо и в производството по ЗЗДН,молителя  носи доказателствената тежест да установи обстоятелствата, на които основава молбата си. Специалния закон придава доказателствено значение на декларацията, с която пострадалият от домашно насилие декларира извършения спрямо него акт, но в случай на съдебно оспорване обстоятелствата посочени в същата следва да бъдат установени.

             При така изложеното съдът намира молбата за напълно основателна и доказана  при условията на чл.13, ал.3 ЗЗДН .

С оглед така приетото от правна страна съдът следва да определи и срок  на мярката за защита поискана от молителката .

Мерките, които молителя, моли да бъдат предприети спрямо ответника са две : по чл. 5, ал.1, т.1от ЗЗДН, - задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие  и  по т.2- отстраняване  на извършителя от съвместно обитаваното  жилище  в което живее пострадалият за срок от  3м.

             При преценката на тежестта на извършените действия на насилие съдът счита, че подходящи мерки на закрила са предвидените в чл. 5 ал.1 т. 1, т.2 и т. 3 от ЗЗСДН- задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие, отстраняване на ответника от съвместно обитаваното жилище и забрана да приближава молителката и жилището и  за срок от 1г., доколкото, служебно известно е на настоящият съдия докладчик, че  по ч.н.д. № 290/2016г. на НРС по реда на чл.155 и сл. От ЗЗ, е установено,  молителя да е с леко конгнитивно разстройство, а ответника с   биполярно активно разстройство – маниен без психотични симптоми.  Срок от 1г. за налагане на мярката за защита по чл. 5, ал.1 т.2 и по т.3  от ЗЗДН съдът намира за напълно адекватен към целения с молбата за защита резултат – период, в който страните биха могли и да преосмислят поведението си, както и да се лекуват .

               При така приетото за основателност и доказаност на молбата съдът намира, че поради  липсата на каквито и да е доказателства за твърдяната   трудова ангажираност на ответника следва да му наложи задължителната глоба  по реда на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН,  в  минималния размер  от 200 лв.

              При този изход на спора и на  основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса, по сметка на НРС, в размер на 30.00 лв.

             Страните по делото , не претендират разноски и такива не следва да им се присъждат.

              Водим от горното, съдът

 

                                                      Р Е Ш И:

             ПОСТАНОВЯВА мерки за закрила на основание чл. 5 ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие както следва:

              ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН,  М.М.М. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо  М.Н.М. с ЕГН ********** от с.гр. и адрес.

              ОТСТРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН,  М.М.М. с ЕГН **********,*** от  съвместно обитаваното  с  М.Н.М. с ЕГН ********** от с.гр. и адрес,***, за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

             ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5 ал.1 т.3 от Закона за защита от домашно насилие, на М.М.М. с ЕГН **********,*** да приближава М.Н.М. с ЕГН **********   както и жилището му на адрес: гр.Никопол, ул.“Елия“№ 57, за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

              ПРЕДУПРЕЖДАВА М.Н.М. с ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на основание чл. 21, ал.2 от ЗЗСДН и ще бъдат уведомени  органите на прокуратурата.

 

           ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за зашита, съгласно решението.

 

         ОСЪЖДА М.М.М. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на НРС, ГЛОБА в размер на 200.00лв., , на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.

 

         ОСЪЖДА М.М.М. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса, по сметка на НРС, в размер на 30.00 лева   на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

 

         ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на РУП- Никопол, на основание чл.16, ал. 3 ЗЗДН.

 

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в седмодневен срок, считано от получаване на преписа от страните.

 

         ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: