Р Е Ш Е Н И Е  

гр. Никопол, 08.10.2014 г.

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

НИКОПОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание, на осми септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                        Районен съдия: БИЛЯНА КИСЕВА

 

като разгледа докладваното гр.д. № 345 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

В Никополският районен съд е постъпила искова молба ЧПТК „МАРЕН” с.Новачене, предствлявно от Г. И.Д., чрез процесуалния им представител адв.М. *** против И. Б. Т. ***, с която се твърди, че ответника бил получил с РКО общата сума от 9013,28 лв.Иска се от съда да осъди ответника да възстанови тези суми на коопеарцията.

По делото е постъпил отговор от ответника И. Б. Т. в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, с който същия твърди, че иска е не основателен и не следва да бъде уважен.

 По делото не е направено възражение от страна на ответниците за неподсъдност на делото в срока за отговор.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД - заем за потребление (а не чл. 243 от ЗЗД както е посочено в ИМ) и се основава на твърдение, че през периода 2010-2011г. ищеца е дал, а ответника И. Б. Т. е получил чрез 13 изрично посочени разходни касови ордери общо сумата от 9013,28 лв., като представител на РПК „Единство-5” с.Новачене.Като в представените РКО е записано, че били дадени за РПК „Единство-5” с.Новачене. Заемодателят – ищец по делото изпратил покани за връщане на сумата, която била получена от ответника И.Т. на 15.07.2013г.

Писмен договор за заем не е сключван между страните, но поради липса на изискване за форма на сделката за действителността й, това не е порок на същата.

По делото не се спори, че въпросната сума е получена от И. Б. Т., а спорът между настоящите страни е относно качеството в което е получил сумата.Ответника твърди, че сумата му е предадена в качеството на представител на РПК „Единство-5” с.Новачене, за нуждите на кооперацията.А не му била предадена на него в лично качество за собствени нужди.

Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Това следва от същността на договора за заем - той е реален. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена (при заем за потребление се предава паричната сума).

От назначена и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че въпросната сума от разходните касови ордери не е осчетоводена във финансовите отчети на ЧПТК „МАРЕН” с. Новачене, за 2010, 2011 и 2012г.А в същото време тези разходни касови ордери са регистрирани в счетоводната система на РПК „Единство-5” с. Новачене, като е било записано,  че са като източник финансова помощ от  ЧПТК „МАРЕН” с. Новачене.  

По делото е представено и пълномощно от Б. Т. Б., в качеството си на председател на РПК „Единство-5” с. Новачене, в което е записано, че упълномощава И. Б. Т. да представлява кооперацията пред всички физически и юридически лица, държавата и общинските органи при осъществяване стопанската дейност на РПК „Единство-5” с. Новачене.

От така събраните доказателства съдът счита, че И. Б. Т. е получил сумата от 9013.28 лв. от ЧПТК „МАРЕН” с. Новачене.Която сума е получил с тринадесет разходни касови ордери от касата на ЧПТК „МАРЕН” с. Новачене.Която сума я е получил в качеството си на представител на РПК „Единство-5” с. Новачене.Сумата му била дадена като заем за стабилизиране финансовото състояние на РПК „Единство-5” с. Новачене.

От представеното поделото допълнително заключение на вещото лице става ясно, че въпросната сума е осчетоводена в счетоводните документи на  РПК „Единство-5” с. Новачене и дори са намерени оправдателни документи са сумата от 7820.29 лв., които били използвани за заплащания на задължения на РПК „Единство-5” с. Новачене и за издаване на нотариален акт.

Предвид изложеното съдът счита, че искът по чл.240 от ЗЗД е неоснователен и недоказан.Тъй като по категоричен начин се установи, че сумата в общ размер на 9013.28 лв. е получена лично от И. Б. Т., но не като личен заем към него като физическо лице, а в качеството му на представител на РПК „Единство-5” с. Новачене.И задължено лице по заема не е  И. Б. Т.,***.Настоящия иск би следвало да бъде насочен към кооперацията, а не към лицето упълномощено да я представлява.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следа да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 800 лв.

 

    

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск на осн.чл.240 от ЗЗД от ЧПТК „МАРЕН” совачене, предствлявно от Г. И.Д. против  И. Б. Т. *** за сумата от 9013.28 лв., в едно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното им заплащане, като неоснователен и недоакзан.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено                                                           

                                     

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: