РЕШЕНИЕ № .........

 

гр.Никопол, 07.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, ....... граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ

при секретаря Поля Видолова, като разгледа докладваното от съдията Тихолов гр.д.№336 по описа на съда за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по повод на искова молба с вх.№1687/27.06.2017г. от „ДУРУМ БЪЛГАРИЯ 2006“ООД, ЕИК175077143 със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ, район „СЕРДИКА“, бул.“МАРИЯ ЛУИЗА“№125, вх.Г, ет.3, ап.95, представлявано от А.Г.Д.Г., А.М.А.А. и Х.Г.П. (заедно и поотделно), чрез адв.Б.К. от ЛАК с адрес *** срещу И.А.П., ЕГН********** ***.

  

 

 

В подадената искова молба се твърди, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 29.10.2007г. на съдията по вписванията при РС-Никопол акт №11, том XVIII, дело №3469, вх.рег.№7365/29.10.2007г. Д.И.Г., ЕГН********** *** продала на С.И.Д., ЕГН********** *** свои собствени недвижими имоти в землището на с.Н., общ.Никопол, а именно:

1.    НИВА от 8,000дка, четвърта категория, намираща се в м.“БЪЗОВЕЦ“, имот №141061, при граници и съседи: имот №141160 – нива на Х.П.М.; имот №141020 – нива на Г.С.А. и др.; имот №141062 – нива на Е.И.Т.; имот №141063 – нива на „СЕРЕС“ЕАД и имот №141056 – нива на С.Л.Ч..

2.    НИВА от 4,000дка, четвърта категория, намираща се в м.“ГЛАВА“, имот №077022, при граници и съседи: №000470 – полски път на общ.Никопол; имот №077008 – нива на „АГРОТРЕЙД КОМЕРС“ООД; имот №077021 – нива на Х.П.М..

Твърди се, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот – земеделски земи №84, том 6, рег. №2192, дело №869/26.06.2012г. на нотариус Д.Д. с рег.№232 на Нотариалната камара и район на действие НРС, ответникът чрез пълномощник В.Б.А. продал на  ищеца „ДУРУМ БЪЛГАРИЯ 2006“ООД, ЕИК175077143 описаните земеделски земи за сумата от 6480лв.

Допълва се, че ответникът по делото е син на Д.И.Г., ЕГН********** ***, която се твърди, че починала на 18.06.2011г. Сочи се, че към 26.06.2012г., момента на извършване на продажбата, ответникът не е бил собственик на описаните земеделски имоти и без основание получил платената му от ищеца сума в размер на 6480лв. Ищецът твърди, че ответника се е разпоредил с правото на собственост на описаните земеделски земи, което не е притежавал.

От ищеца се сочи, че с нотариална покана от 23.04.2013г., рег. №1404 на нотариус Д.И. с рег.№8 в Нотариалната камара и район на действие ПлРС ответникът бил поканен да изплати на ищеца продажната цена на земеделските имоти и направените разноски. Допълва се, че ответникът по настоящето дело не се явил.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да бъде отменен договора за продажба изразен в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот – земеделски земи №84, том 6, рег. №2192, дело №869/26.06.2012г. на нотариус Д.Д. с рег.№232 на Нотариалната камара и район на действие НРС, като съда с решението си осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6480лв. представляваща платената покупна цена от ищеца по делото, нотариална такса в размер на 160лв. по фактура №18309/26.06.2012г., местен данък в размер на 162лв., такса за вписване на нотариалният акт за продажба в размер на 12лв. и 56лв. за пълномощно по фактура №18146/11.06.2012г.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски.

С вх.№2315/28.08.2017г. в НРС е постъпил писмен отговор от ответника. С вх.№2316/2808.2017г. и вх.№2317/28.08.2017г. са били заведени искания на ответника по реда на чл.192, ал.1 от ГПК.

В отговора си ответникът сочи, че исковата молба е недопустима. В тази връзка навежда доводи, че в исковата молба не са изложени обстоятелства, от които да се направи извода, че ищеца надлежно е упълномощил Н.Д.Р., ЕГН********** да придобие чрез покупко-продажба спорните земеделски имоти. Допълва в тази връзка, че от справката от ТР е видно, че дружеството ищец има и други управители, които могат да го представляват заедно и поотделно, но според ответника няма доказателства, че поотделно могат да упълномощават лица за сключване на сделки с недвижими имоти, нито според ответника има представено като доказателство по делото нотариално заверено пълномощно. Ответника сочи, че съгласно разпоредбата на  чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Допълва, че наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на съответен иск, какъвто се явява предявения от ищеца иск, да му се заплати получената сума по нотариален акт №84, том 6, рег.№2192,  дело №869/2012г. на нотариус Димитър Д.. Чрез правния интерес твърди ответника, се обособяват онези гражданско правни отношения, които се нуждаят от съдебно установяване и лицата, легитимирани да го търсят. Сочи, че по общото правило договорите имат действие само между сключилите ги страни и затова по принцип липсва правен интерес за трети лица да оспорват валидността им. В случая ищеца според ответника, като купувач, не е доказал с валидно пълномощно, че е страна по разпоредителната сделка. Според ответника това му дава основание да поиска от съда производството по настоящото дело да бъде прекратено, поради липса на правен интерес.

Ответника сочи, че по същество исковата молба е неоснователна. Изтъква, че обстоятелствата, на които се основава искът не отговарят на обективната истина и поради това не могат да се считат, че обосновават претенцията обективирана в ИМ. Сочи, че възраженията му срещу иска се основават на първо място на това, че според действащото в момента законодателство пълномощникът изразява собствената си воля при сключване на сделката, за която му е учредена представителна власт, като поради това разполага със свободата на договаряне в рамките на предоставената му представителна власт. Твърди, че пълномощното овластява пълномощника да извърши посочените в документа правни действия, а това според ответника се налагало, когато физическото лице е фактически възпрепятствано или му липсва умение лично да се справи със съответните действия. Твърди, че пълномощниците добре се познават, имат си доверие и имат опит в извършването на такъв тип сделки, като според ответника това не е еднократна инцидентна сделка, в която участват. Допълва, че упълномощаването е едностранна правна сделка и за пълномощника възниква представителна власт, която може да упражнява или не. Твърди, че ако пълномощниците били установили нередности по документацията при нейното събиране за имот №141061 и имот №077022, могли да не извършат изповядане пред нотариуса и според ответника не можело да им се търси отговорност. Според ответника, те са имали достатъчно време, тъй като упълномощаването станало на 11.06.2012г., а сделката била изповядане две седмици по-късно на 26.06.2012г. Сочи, че според него нотариуса е прочел нотариалния акт пред пълномощниците си, като в самия нотариален акт било записано, че сумата е изплатена напълно и в брой от купувача, чрез пълномощника му, на продавача чрез пълномощника му, преди подписване на нотариалния акт. Ответникът сочи, че за допълнителна защита в нотариалния акт не била включена клауза за разваляне на сделката в определен срок, ако наяве излязат укрити в момента на сключване на договора тежести, като наем, ипотека, прехвърляне.

Ответникът сочи в отговора си, че не е налице виновно неизпълнение или недобросъвестност от негова страна и такава не може да му се търси, каквото й да е договорна отговорност по смисъла на ЗЗД, тъй като не е знаел, че не е собственик на спорните земеделски земи. В тази връзка посочва, че незнанието му се квалифицира по ЗС като добросъвестност, т.е. това незнание е било налице при подписването на едностранната сделка - упълномощаването. Допълва, че за това е декларирал в пълномощното, че е единствен изключителен собственик на продаваните недвижими имоти.

Ответникът сочи още, че за дружеството ищец по настоящото дело оставала възможността да търси вреди от неизгодната сделка от своя представител, а не от него. Допълва, че отговорността на представителя следвало да се развие на плоскостта на деликтната отговорност, ако няма договор между представител и представляван, а ако има такъв – на плоскостта на договорната отговорност. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.40 от ЗЗД, ако представителят или лицето, с което той договоря се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действия за представлявания. В заключение ответникът сочи, че в ППВС №1/28.05.1979г. по гр.д.№1/1979г. са дадени разяснения по прилагането на правилата на чл.55 от ЗЗД за неоснователно обогатяване, като изтъква, че пленумът на ВС изрично е посочил, че разграничението между уредените три фактически състава в разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД и състава по чл.59 от ЗЗД се налага не само с оглед на правилното подвеждане на различните състави под нормата на закона и различните правни последици, но и с оглед процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване. Сочи, че с непосочване на конкретната хипотеза относно фактическия състав по чл.55, ал.1 от ЗЗД ищецът е затруднил съда при разпределяне на доказателствената тежест, като според него по този начин, той като ответник не можел адекватно да организира защитата си.

Правят се доказателствени искания. Не се претендират се разноски. 

 

 

 

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:

Не се спори между страните, че Д.И.Г., ЕГН********** и ответника И.А.П., ЕГН********** са роднини – майка и син, като П. е и единствен наследник на Г.. Д.И.Г., ЕГН********** е починала на 18.06.2011г., което е видно от представеното по делото заверено копие на удостоверение за наследници изх.№230/06.06.2017г. издадено от кметство с.М., общ.Никопол.

Не се спори също, че докато е била жива Г. по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 29.10.2007г. на съдията по вписванията при РС-Никопол акт №11, том XVIII, дело №3469, вх.рег.№7365/29.10.2007г. продала на С.И.Д., ЕГН********** *** свои собствени недвижими имоти в землището на с. М., общ.НИКОПОЛ, а именно:

1.      НИВА от 8,000дка, четвърта категория, намираща се в м.“БЪЗОВЕЦ“, имот №141061, при граници и съседи: имот №141160 – нива на Х.П.М.; имот №141020 – нива на Г.С.А. и др.; имот №141062 – нива на Е.И.Т.; имот №141063 – нива на „СЕРЕС“ЕАД и имот №141056 – нива на С.Л.Ч.;

2.      НИВА от 4,000дка, четвърта категория, намираща се в м.“ГЛАВА“, имот №077022, при граници и съседи: №000470 – полски път на общ.Никопол; имот №077008 – нива на „АГРОТРЕЙД КОМЕРС“ООД; имот №077021 – нива на Х.П.М..

Не се спори също, че с нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №109, том 5, рег,№2512, дело №678/23.06.2009г. на съдия по вписванията при НРС е била извършена поправка в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 29.10.2007г. на съдията по вписванията при РС-Никопол акт №11, том XVIII, дело №3469, вх.рег.№7365/29.10.2007г., като на страница първа, ред шестнадесет думата с.М. е била заличена и вместо нея се чете, че земеделските имоти се намират в с.Н..

Не се спори също така, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот – земеделски земи №84, том 6, рег. №2192, дело №869/26.06.2012г. на нотариус Д.Д. с рег.№232 на Нотариалната камара и район на действие НРС, ответникът чрез пълномощник В.Б.А. продал на  ищеца „ДУРУМ БЪЛГАРИЯ 2006“ООД, ЕИК175077143 описаните земеделски земи за сумата от 6480лв.

Не се спори, че с нотариална покана от 23.04.2013г., рег. №1404 на нотариус Д.И. с рег.№8 в Нотариалната камара и район на действие ПлРС, ответникът П. бил поканен да изплати на ищеца продажната цена на земеделските имоти и направените разноски, но ответникът по настоящето дело не се явил.

Спорни между страните са останали въпросите настъпила ли е погасителна давност между страните с оглед спорните имоти и могъл ли е, имал ли е основание ответника да продаде на ищеца спорните имоти.

 

 

 

При изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

         На първо място по делото от процесуалния представител на ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност между страните. Действително хронологично възражението не е направено от ответника в писмения му отговор, което е видно и от доклада на съда. Това не е направено от него и в първото заседание проведено на 10.10.2017г., в което съдът не е дал ход на делото поради направено искане от страна на ответника за ангажиране на защитник. Едва в следващото съдебно заседание проведено на 23.10.2017г. ангажираният процесуален представител от ответника е направил това възражение. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че са неоснователни доводите на процесуалният представител на ответника за това, че от получените книжа по делото не е видно на коя дата е предявен иска и ответника не притежавал правни знания. Именно поради това съдът намира, че той в едномесечния срок за отговор е могъл да ангажира адвокат, който след като се запознае с предмета на делото в срок да направи необходимите искания и възражения за защитата правата и интересите на клиента си. 

Във връзка с този спорен въпрос е и тълкувателно решение №1/‘13г. на ОСГТК на ВКС, където в т.4 е посочено, че относно възраженията изобщо и конкретно тези за придобивна и погасителна давност по силата на изричната разпоредба на чл.133 вр.чл.131, ал.2 т.5 от ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност, като същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва. Поради тези изложени съображения съдът намира това възражение за неоснователно.

По отношение на другият спорен между страните въпрос следва да се посочи, че претенцията на ищеца изложена в ИМ се основава на разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, т.е., че ответника е получил нещо без основание. Това е видно, както от представените нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 29.10.2007г. на съдията по вписванията при РС-Никопол акт №11, том XVIII, дело №3469, вх.рег.№7365/29.10.2007г., нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №109, том 5, рег,№2512, дело №678/23.06.2009г. на съдия по вписванията при НРС, така и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот – земеделски земи №84, том 6, рег. №2192, дело №869/26.06.2012г. на нотариус Д.Д. с рег.№232 на Нотариалната камара и район на действие НРС, с който ответникът чрез пълномощник В.Б.А. продал на  ищеца „ДУРУМ БЪЛГАРИЯ 2006“ООД, ЕИК175077143 описаните земеделски земи за сумата от 6480лв.

Според преценката на настоящият състав до това правно положение се е стигнало поради една причина. Видно от намиращата се справка за лице от стр.34 до стр.36 по делото на Служба по вписванията при НРС е, че макар и да е имало нотариален акт, с който се поправя нотариален акт за покупко-продажба, двата спорни земеделски имота са останали с местонахождение в с.М., общ.НИКОПОЛ, а не както е следвало да се отбележи след корекцията в с.Н., общ.НИКОПОЛ. В тази връзка от представените документи по изисканото от нотариус Д. нотариално досие не може да се направи извод извършвана ли е справка за спорните имоти относно собствеността и вещни тежести, но от тях е видно, че към момента на изповядване на сделката по скици, удостоверения за данъчна оценка и декларациите от ответника по настоящето дело по ЗННД и ДОПК, спорните имоти са се водили собственост на наследници на Д.Г., чийто единствен наследник е ответника по делото. Тези два имота обаче ответникът не е знаел, че не може да продаде, тъй като не са били негови към момента на продажбата и той не е имал основание да получи парите от ищеца по настоящето дело, понеже то липсва. От значение е съществуването на самия факт дадено-получено без значение дали в конкретния случай е налице вина или знание за липсва на основание. По този начин в конкретния случай е осъществен фактическия състав на чл.55, ал.1, предл.1 във връзка с чл.189 от ЗЗД.

По отношение останалите доводи изтъкнати от процесуалният представител на ответника следва да се посочи, че по делото на страници от 90 до 92 включително се намира копие на дружествен договор на дружеството ищец. Съгласно чл.21, ал.1, т.12 от този договор общото събрание има изключителна компетентност за приемане на решения относно придобиването и отчуждаването на недвижими имоти. На страници от 108 до 109 включително по делото се намира заверен препис от протокол от общо събрание на дружеството ищец за проведено на 07.01.2011г. събрание с дневен ред, на което е взето решение за започване на активна кампания за закупуване на земеделски земи (ниви, лозя, овощни градини, пасища, ливади, гори и др.) в землищата на община Никопол, община Гулянци и община Плевен според предлагането на пазара и пазарните цени. Второто решение, което е било взето е за упълномощаването на лица, които да извършат тази дейност, като едно от тях е Н.Р.. Доколко тя е свършила работата си и дали от нея дружеството ищец ще търси отговорност за случилото се по сделката не е предмет на настоящето производство. Факт е, че не тя, а нотариуса, пред който се изповяда сделката проверява всички документи, които са му представени, както и волята на страните да извършат сделката. Последна в този ред е службата по вписванията при НРС, където този нотариален акт е бил вписан.

На последно място с оглед доводите на процесуалният представител на ответника следва да се посочи, че реда за извършването на промени в картата на възстановената собственост е регламентиран в Наредба №49/05.11.2004г., изм. ДВ бр.59/2015г. за поддържане картата на възстановената собственост, издадена от министъра на земеделието и горите, обнародвана в ДВ, бр.102/19.11.2004г. В раздел II, чл.18 и следващите е регламентиран реда за промени в картата на възстановената собственост (КВС) по заявления на физически и юридически лица. Извършването на посочената процедура от физическо, юридическо, друго заинтересовано лице, когато това е предвидено в закон или друг нормативен акт не променя собствеността върху имота, а има декларативен характер за осъвременяване информацията съхранявана в регистъра. В конкретния случай с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 29.10.2007г. на съдията по вписванията при РС-Никопол акт №11, том XVIII, дело №3469, вх.рег.№7365/29.10.2007г. Д.И.Г., ЕГН********** *** е продала на С.И.Д., ЕГН********** *** свои собствени недвижими имоти в землището на с.Н., общ.Никопол. Д. от своя страна не подал заявление по описания ред пред ОбС „Земеделие“-Никопол. Това обаче е сторило дружеството ищец по настоящето дело, което е видно от представената пълна история към 21.07.2017г. на спорните два имота от общинската служба на страници от 77 до 80 по делото. Това действие на дружеството ищец по никакъв начин не е променило собствеността върху спорните земеделски имоти. Право на собственика в случая Д. е да реши в кой момент ще подаде заявление пред службата.

Ето защо настоящият състав достига до извода, че предявеният иск от ищеца срещу ответника е основателен и доказан, като следва на основание чл.87, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД да се развали договора за продажба изразен в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот – земеделски земи №84, том 6, рег. №2192, дело №869/26.06.2012г. на нотариус Д.Д. с рег.№232 на Нотариалната камара и район на действие НРС, с който И.А.П., ЕГН********** *** продава на „ДУРУМ БЪЛГАРИЯ 2006“ООД, ЕИК175077143 със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ, район „СЕРДИКА“, бул.“МАРИЯ ЛУИЗА“№125, вх.Г, ет.3, ап.95, представлявано от А.Г.Д.Г., А.М.А.А. и Х.Г.П. (заедно и поотделно) свои собствени недвижими имоти в землището на с.Н., общ.НИКОПОЛ, а именно:

1.      НИВА от 8,000дка, четвърта категория, намираща се в м.“БЪЗОВЕЦ“, имот №141061, при граници и съседи: имот №141160 – нива на Х.П.М.; имот №141020 – нива на Г.С.А. и др.; имот №141062 – нива на Е.И.Т.; имот №141063 – нива на „СЕРЕС“ЕАД и имот №141056 – нива на С.Л.Ч.;

2.      НИВА от 4,000дка, четвърта категория, намираща се в м.“ГЛАВА“, имот №077022, при граници и съседи: №000470 – полски път на общ.Никопол; имот №077008 – нива на „АГРОТРЕЙД КОМЕРС“ООД; имот №077021 – нива на Х.П.М..

Следва на основание чл.189, ал.1 от ЗЗД И.А.П., ЕГН********** да бъде осъден да заплати на „ДУРУМ БЪЛГАРИЯ 2006“ООД, ЕИК175077143 сумата от 6480лв. представляваща платената покупна цена от ищеца по делото, нотариална такса в размер на 160лв. по фактура №18309/26.06.2012г., местен данък в размер на 162лв., такса за вписване на нотариалният акт за продажба в размер на 12лв. и 56лв. за пълномощно по фактура №18146/11.06.2012г.

 

 

 

 

По отношение на разноските:

От страна на ищеца видно от представеният списък за разноските се претендират 975лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 700лв. и внесена държавна такса в размер на 275лв. Тъй като исковата претенция на ищеца съдът уважава изцяло, както и че претендираното възнаграждение за един адвокат е в границите определение в  НАРЕДБА №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати тези, направени от ищеца разноски.

Следва на ищеца „ДУРУМ БЪЛГАРИЯ 2006“ООД, ЕИК175077143 по реда на чл. 115, ал.2 от Закона за собствеността да се даде шест месечен срок за вписване на настоящото решение, считано от влизането му в сила.

  Воден от горното, съдът

РЕШИ:

РАЗВАЛЯ, на основание чл.87, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД договора за продажба изразен в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот – земеделски земи №84, том 6, рег.№2192, дело №869/26.06.2012г. на нотариус Д.Д. с рег.№232 на Нотариалната камара и район на действие НРС, с който И.А.П., ЕГН********** *** продава на „ДУРУМ БЪЛГАРИЯ 2006“ООД, ЕИК175077143 със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ, район „СЕРДИКА“, бул.“МАРИЯ ЛУИЗА“№125, вх.Г, ет.3, ап.95, представлявано от А.Г.Д.Г., А.М.А.А. и Х.Г.П. (заедно и поотделно) свои собствени недвижими имоти в землището на с.Н., общ.НИКОПОЛ, а именно:

1.                НИВА от 8,000дка, четвърта категория, намираща се в м.“БЪЗОВЕЦ“, имот №141061, при граници и съседи: имот №141160 – нива на Х.П.М.; имот №141020 – нива на Г.С.А. и др.; имот №141062 – нива на Е.И.Т.; имот №141063 – нива на „СЕРЕС“ЕАД и имот №141056 – нива на С.Л.Ч.;

2.                НИВА от 4,000дка, четвърта категория, намираща се в м.“ГЛАВА“, имот №077022, при граници и съседи: №000470 – полски път на общ.Никопол; имот №077008 – нива на „АГРОТРЕЙД КОМЕРС“ООД; имот №077021 – нива на Х.П.М..

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.1 от ЗЗД И.А.П., ЕГН********** да заплати на „ДУРУМ БЪЛГАРИЯ 2006“ООД, ЕИК175077143 сумата от 6480лв. представляваща платената покупна цена от ищеца по делото, нотариална такса в размер на 160лв. по фактура №18309/26.06.2012г., местен данък в размер на 162лв., такса за вписване на нотариалният акт за продажба в размер на 12лв. и 56лв. за пълномощно по фактура №18146/11.06.2012г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.А.П., ЕГН********** да заплати на „ДУРУМ БЪЛГАРИЯ 2006“ООД, ЕИК175077143 975лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 700лв. и внесена държавна такса в размер на 275лв.

         ДАВА на ищеца „ДУРУМ БЪЛГАРИЯ 2006“ООД, ЕИК175077143 по реда на чл. 115, ал.2 от Закона за собствеността шест месечен срок за вписване на настоящото решение, считано от влизането му в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомлението до страните пред ПлОС.

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: