Р Е Ш Е Н И Е  

гр. Никопол, 06.12.2016г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         НИКОПРСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  граждански състав в  открито съдебно  заседание, на седми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ  НАУМОВА

 

при секретаря П.В., като разгледа докладваното от съдията НАУМОВА гражданско дело № 316/2016г.  по описа на НРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

                 Предявен е иск по чл.422 от ГПК.

           Производството по делото е  по реда на чл.238, ал.1 от ГПК.

          

            Ищецът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр.София твърди в исковата си молба, че на 09.06.2010г. между ответника В.Б.И. ***  и БНБ Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е  бил сключен договор за потребителски паричен кредит  PLUS – 01488515 в размер на 1 094лв.,  по силата на който кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя паричната сума  - предмет на кредитеа, като наличност по банковата сметка на кредитополучателя.  Твърди се, че кредиторът е изпълнил своето задължение, при подписване на договора между страните.Кредитополучателя от своя страна се е задължил    изплащането на сумата по кредита на 12 месечни вноски, които включвали главница и добавка, съставляваща печалба на кредитора/договорна лихва/ посочетни в Погасителен плана съгласно чл.3 от Договора.Излага се също, че ответника преустановил плащанията си и не погасявал всички свои задължения по договора. Излага се и това, че падежа на цялото задължение по кредита е настъпил на 05.03.2012г.

            Излага и това, че на 08.07.2014г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ между БНБ Париба Пърсънъл Файненс ЕАД  и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, като съгласно договора за цесия вземането на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД срещу ответникаа било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството ищец, за което В.И. била уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, по пощата с известие за доставяне, получено лично от него. 

 

              За процесните суми, ищеца  се е снабдила със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 228/2016 г. по описа на НРС,  срещу която ответникът е възразил.

              Ищецът моли, съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, по отношение на  ответника,  че същият му дължи сумата от сумата от 541.08в. - главница, договорна лихва в размер на 114.11лв., за периода от 05.08.2011г. до 05.03.2012г.,  обезщетение за забава  в размер на 259.48лв.,  за периода от 06.08.2011г. до 25.05.2016г.,  ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в районният съд до окончателното изплащане на задължението.Претендира присъждане на направените разноски в заповедното и в исковото производство.Представя доказателства, прави доказателствени сикания, представя списък почл.80 от ГПК.

            В срока по чл.131 от ГПК ответника В.Б.И., не представя отговор, не изразява становище по иска, в с.з. не се явява и не се представлява.

  Преди първото по делото с.з., ищеца, чрез процесуалният си представител юрк.Г.Г. е депозирал писмена молба с която е  направил  искане за постановяване на неприсъствено решени по реда на чл.238  и сл. от ГПК.

             Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства   и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира  следното :

   Настоящият иск е предявен на основание чл.422 от ГПК. Същият е процесуално допустим. Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Довнесена е дължимата държавна такса.

 Ответникът не е ангажирал писмен отговор, не се е явил в първото по делото съдебно заседание по даване ход и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.  На  твърдения на ищеца ответника не е противопоставил твърдения или доказателства за извършено плащане.

При така ангажираните писмени доказателства и с оглед направеното в тази насока искане от ищеца, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Със съобщението за размяна по реда на чл.131 от ГПК на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Въпреки това, ответника не е подал писмен отговор, не е изпратил свой представител по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От друга страна, предявеният установителен иск се явява основателен, тъй като представените към исковата молба писмени доказателства и изслушаната ССчЕ потвърждават изложените в нея твърдения. Тези доказателства са относими и годни и удостоверяват съществуването и изискуемостта на процесното вземане. Не на последно място, конкретни възражения по отношение вземането на ищеца ответника не е направил и с подаденото от него възражение по чл.414 от ГПК.

              Предвид изложеното, съдът намира, че следва да постанови неприсътвено решение, с което да признае вземенато на ответника, на основание чл.422 от ГПК   по отношение на ищеца, че съществува изцяло за  сумите  - предмета на Заповед за изпълнение издадена по ч. гр. д. № 228/2016г. на НРС.

         На осн.чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски в настоящото и в заповедното производсто в размер на общо 905.00лв/ от които 325.00лв. разноски по заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00лв. и 25.00лв. д.т. и 680.00лв. разноски в настоящото производство от които 100.00лв. за д.т., 180.00лв.  възнаграждение за вещо лице и 300лв.юриск. възнаграждение/.

         Водим от горните мотиви, съдът

        

                                                      Р  Е  Ш  И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Б.И. с ЕГН  ********** ***, че дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК с 200644029, гр.София,  сумата от  541.08лв. – главница по Договор за потребителски паричен кредит  PLUS – 01488515/09.06.2010г.,  договорна лихва в размер на 114.11лв., за периода от 05.08.2011г. до 05.03.2012г.,  обезщетение за забава  в размер на 259.48лв.,  за периода от 06.08.2011г. до 25.05.2016г.,  ведно със законната лихва върху главницата от 03.06.2016 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение  № 116/03.06.2016г., по чл. 410   по ч.гр.д. № 228/2016 г. по описа на РС  НИКОПОЛ.

            ОСЪЖДА В.Б.И. с ЕГН  ********** *** да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК 200644029, сумата от общо 905.00лв., представляваща направените  разноски в настоящото исково и в заповедното производсто. 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Същото следва да се връчи на страните.

 

Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 от Граждански процесуален кодекс.

 

                                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ: