Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Никопол, 10.02.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Никополски районен съд …. наказателен състав в открито заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря Д.Б. и в присъствието на прокурора ____, като разгледа докладваното от съдията Т.Тихолов НАХД298 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

         С НП №15-058/03.10.2016г. на началник на отдел “РИБАРСТВО и КОНТРОЛ – Централен Дунав” – Русе към ГД „РИБАРСТВО и КОНТРОЛ“ при ИАРА на Н.И.Н., ЕГН********** *** за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗРА във връзка с чл.88а, ал.2 от ЗРА, както е посочено от АНО му било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева.

         Недоволен от така издаденото НП е останал жалбоподателят Н., който го е обжалвал. Жалбоподателят излага мотиви относно изложеното в АУАН и установената в него фактическа обстановка, като сочи, че липсват каквито и да е доказателства, че именно на датата и часа посочени в обжалваното НП е извършил нарушението, за което е ангажирана и административно-наказателната му отговорност. Моли съда да отмени издаденото НП.

         Жалбоподателят се е явил лично в съдебно заседание и с ангажиран защитник, който е взел становище по жалбата.

         За ответника по жалбата ИАРА Плевен в съдебно заседание се е явил представител, който е взел становище и моли съда да потвърди издаденото НП. Представено е и писмено становище.

Актосъставителят Д., свидетелите Р. и Б. се явяват в съдебно заседание и дават показания.

РП-Никопол е била редовно призована, но не изпраща представител.

         Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. 

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 29.07.2016г. сутринта, преди 07,30ч. жалбоподателят Н. бил в лодката, с която по даденото му от АНО разрешително можел да извършва стопански риболов. Самата лодка се намирала на лодкостоянката в близост до «Морския клуб» в гр.Никопол. Н. притежавал валидно удостоверение за право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми в р.Дунав с №15208561-2/10.02.2016г., както и риболовен дневник №1524241-002/08.12.2009г.

По-рано на около 300м. от устието на р.Осъм, в р.Дунав, на речен килкометър 600, жалбоподателят бил разположил станок (неподвижна мрежа за извършване на риболов), за която имал разрешение.

Около 07,00ч. сутринта лодката и жалбоподателя били забелязани от актосъставителя Димитртов, който се придвижвал по брега със служебния автомобил на ИАРА. Д. отишъл до лодката на жалбоподателя и видял в нея 4бр. сом, след което звъннал на колегите си Б. и Р., които по същото време били със служебната лодка Б137 в р.Дунав да дойдат на лодкостоянката за извършване на проверка. След като те пристигнали жалбоподетелят бил запитан откъде е рибата, на което той отговорил, че е от станок поставен в р.Дунав. За проверка твърденията на жалбоподателя, свидетелят Б. отишъл със служебната лодка на описаното от жалбоподателя място, видял станока, който бил поставен в р.Дунав на  речен километър 600, установил, че марката на мрежата на станока отговаря на номера, който е по удостоверение за стопански риболов на жалбоподателя. В тази връзка актосъставителят Д. поискал риболовният дневник на жалбопадателя. Н. го донесъл от автомобила си. Д. забелязал, че в същия не била попълнена декларацията относно излизане на Н. на вода. Попитал Н. защо нищо не е попълнено в дневника му, на което получил отговор – «Само аз ли не съм попълнил, само аз ли съм нарушител?».

На Д. направило впечатление още, че това била първата дакларация в риболовния дневник на Н., а той притежавал удостоверение за стопанси риболов за 2015г./2016г. Самият дневник бил издаден през 2009г. Рибата, която била установена в лодката на Н. била измерена и върната във водата. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен на място АУАН.

С това си деяние в АУАН и издаденото въз основа на него НП, АНО сочи, че жалбоподателя е нарушил чл.20, ал.1 от ЗРА.

 Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, а именно: писмено възражение от Н.Н. до АНО, доклад от Д.Д. с вх.№Z-11114/05.08.2016г., АУАН №В0012753/29.07.2016г., НП№15-058/03.10.2016г., заповед №РД09-25/21.01.2014г.  на МЗХ, обратна разписка DB0000866713, писмо изх.№11-00-16036/22.11.2016г., съпроводително писмо от ИАРА отдел „РК-Централен Дунав“ гр.Русе с изх.№5218/16484/30.11.2016г. във връзка с налагани други административни нарушения на жалбоподателя, молба от н-к отдел “РК-Централен Дунав“ с изх.№1100-17344/12.12.2016г. ведно с копия от декларации от риболовен дневник с №1А0038551/29.07.2016г. №1А0038555/20.09.2016г., писмени бележки от ИА по Рибарство и аквакултури с изх.№1100-16699/01.12.2016г.

Установената фактическа обстановка се подкрепя и от показанията на разпитаните по делото свидетели Д., Р. и Б.. Показанията на всеки един от тях се характеризират с изчерпателност и яснота относно времето, датата, мястото, където са се намирали тримата свидетели и жалбоподателя, констатираните от тях факти по време на проверката относно мястото, на което са се намирали риболовните уреди на жалбоподателя, наличието на дневник и разрешително за извършване на риболов, лодка, в която се е намирал, уловена риба, съответствие на пломбата на мрежата с посочената в разрешителното, извършването на отбелязване от свидетеля Д. в дневника на жалбоподателя. Показанията на всеки един от свидетелите са логични и последователни, отразяват личните впечатления на всеки свидетел и способстват за изясняване на фактическата обстановка в детайли, които не са отразени в АУАН и НП, поради което съдът ги кредитира.

          

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:   

 

Съдът извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, независимо от доводите в жалбата. В случая съдът констатира, че постановлението е издадено от компетентен орган, но са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на административно наказателното производство, които обуславят отмяната му.

 

 

 

 

Допуснати са съществени процесуални нарушения при изготвяне съдържанието на процесните акт и постановление.

На първо място след съставяне на АУАН от АНО, жалбоподателят се е възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и в тридневен срок от подписването е направил писмено възражение по него, заведено в ИАРА-Плевен с вх.№9400-10861/01.08.2016г. на стр.4 от настоящето дело. Във възражението си жалбоподателя сочи, че не е бил длъжен да попълва риболовния дневник за излизането му на вода, тъй като това следвало да се направи само когато излизането се дължи на извършване на стопански риболов. Допълва се, че по аргумент на чл.19, ал.8 от ЗРА жалбоподателя не е имал такова задължение, тъй като не е извършвал стопански риболов с цел стопанска дейност и реализиране на доходи, който факт твърди, че по никакъв начин не е бил установен в хода на проверката и ангажиране на административно-наказателната му отговорност.

Следва да се посочи, че хода на административното производство пред АНО е налице задължение за наказващия орган преди издаване на НП да обсъди всички факти и обстоятелства, които са констатирани от неговите органи, както и фактите, обстоятелствата, възраженията и доказателствата представени от лицето, на което е ангажирана административно-наказателната отговорност. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление трябва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административно-наказващия орган резултат. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правно защитените интереси на гражданите и организациите - страни в административно-наказателното производство. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, по които административно наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви, според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. В настоящия случай видно от обжалваното НП е, че тези изисквания не са изпълнени, тъй като АНО се е ограничил в първата част на НП да посочи, че - „като взех предвид събраните доказателства и на основание чл.52, ал.4 от ЗАНН, дадените от лицето обяснения в съставения АУАН ….“, АНО установил фактическата обстановка, на която се позовава за издаване на НП. Видно от АУАН№В0012753/29.07.2016г. такива обяснения няма. Единствените обяснения, които съществуват по преписката и са установени в хода на съдебното следствие са в посоченото по-горе писмено възражение. От тука за съда извода, че при формиране на волята си АНО не е преценил в пълното всички факти и обстоятелства по делото и в частност възраженията на жалбоподателя, които съда намира за съществени, тъй като в действителност АНО не е установил по несъмнен начин, че жалбоподателя е излизал на вода на посочената дата, а освен това не е установил по никакъв начин той извършвал ли е стопански риболов с цел реализиране на доходи, за да се ангажира административно наказателната му отговорност.

На следващо място съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗРА - При извършване на стопански риболов се води риболовен дневник, в който се вписват данни за улова по видове и количества. Риболовният дневник се издава от ИАРА. Образецът на риболовния дневник за всяка риболовна дейност и реда за воденето му се определят с наредба №43/20.04.2006г. на министъра на земеделието и храните.

Съгласно чл.20, ал.1 от ЗРА - Лицата, придобили право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми са длъжни да попълват риболовния дневник при всяко излизане на вода, освен в случаите по чл. 19, ал. 8. Попълнената декларация за произход се предава на длъжностните лица в ИАРА в срок до 48 часа след акостирането на брега. Този срок е коригиран и съгласно ПР към ЗИД на ЗРА ДВ, бр. 102 от 2015г. в  

 

 

 

§10, ал.1 - До влизането в сила на плана за статистически извадки по чл.19, ал.10 капитаните на риболовни кораби с дължина до 10 метра, какъвто е настоящият случай, предават в ИАРА попълнените декларации за произход по чл. 20 до 5-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

В детайли редът за водене на риболовния дневник, съставянето и предаването на декларацията за произход се регламентира от посочената наредба №43/20.04.2006г. на министъра на земеделието и храните. Важно за настоящият казус е да се посочи, че съгласно чл.1, ал.3 и ал.4 от наредбата - При всяко напускане на пристанището/лодкостоянката лицата, имащи право да извършват стопански риболов, водят риболовен дневник, като попълват декларация за произход по образец съгласно приложението. Декларацията за произход е част от риболовния дневник и се състои от три части: обща част, данни за уловите и данни за предаден/разтоварен улов.

Във връзка с горното по безспорен начин се установи в хода на съдебното следствие, че жалбоподателят е лице, имащо право да извършва стопански риболов. Какъв риболов той на датата посочена в АУАН е извършил със законно средство, което е било проверено по пломбата му от свидетеля Б. на проведеното съдебно следствие не се установи. Установяването на този изключително важен факт е в тежест на АНО. По цитираните по-горе разпоредби жалбоподателят е бил задължен да води риболовен дневник, но по аргумент на чл.19, ал.8 от ЗРА жалбоподателя няма такова задължение ако той не е извършвал стопански риболов с цел стопанска дейност и реализиране на доходи на датата, за която се твърди, че е извършил вмененото му нарушение.

Отчитайки този факт следва да се посочи, че съгласно цитираната наредба №43/20.04.2006г. на министъра на земеделието и храните в раздел II „Ред за водене на риболовен дневник“ (членове от втори до осми включително), се описва какви данни се нанасят, от кого се води дневника, извършването на заверки, какво следва да се направи при изчерпване на страниците на риболовния дневник, при изгубването му, унищожаването или повреждането му, пред кого се декларират тези обстоятелства и какъв е резултата, от кого и за какъв период от време се съхранява дневника, на кого се представя за проверка.

         В последният раздел раздел III „Ред за съставяне и предаване на декларация за произход“ подробно е разписано в колко екземпляра се съставя декларацията за произход, какви данни се съдържат в общата част на декларацията, кога, как и кои позиции се попълват, поставя се изискване за четливост, забранява се изтриването и променянето на вписвания в декларацията, как се поправят допуснати грешки, как се вписва улова и кой се подписва за удостоверяване на тези факти, как се отразява извършен с различни уреди или мрежи улов, как се отразява самата информация за наименованието на отделния риболовен уред или мрежа от удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми или от разрешителното за стопански риболов, кои позиции и как се попълват при разтоварване на улова, на кого и в какъв срок се предава екземпляр от декларацията, къде, кога, от кого, как и в какъв срок се въвеждат данните от декларациите за какъв срок и от кого се съхраняват декларациите. Това подробно изброяване на съдържанието на разпоредбите от наредбата не е самоцелно, а е свързано с констатациите на съда в хода на съдебното следствие и направените изводи.

          

 

 

 

В конкретния случай съдът счита, че са нарушени разпоредбите чл.42, т.3, т.4, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Словесното описание на нарушението, дадено в АУАН и НП, не съответства на дадената в него правна квалификация, а от друга страна е налице несъответствие между дадената в актовете на административно наказателното производство правна квалификация на нарушението и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя. При това положение, липсва яснота за какво точно административно нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Разпоредбите на закона са ясни и категорични, тъй като АУАН и наказателното постановление трябва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, законните разпоредби, които са нарушени, и то при пълно съответствие на словесното описание на нарушението и цифровата му правна квалификация, от една страна, и между правната квалификация и санкционната норма, въз основа на която се ангажира отговорността, от друга. Описанието на нарушението и съответстващата му законна разпоредба, която е нарушена трябва да са дадени конкретно, точно и ясно и по безсъмнен начин. Реквизитите на АУАН и НП не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. В тази връзка съдът намира за основателно възражението на защитника на жалбоподателя, че е налице процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване датата на извършване на административното нарушение, тъй като чисто формално погледнато той е имал възможност ако е извършвал стопански риболов с цел реализиране на доход, след изменението на ЗРА ДВ, бр. 102 от 2015г., 

 

 

 

§10, ал.1 - до влизането в сила на плана за статистически извадки по чл.19, ал.10 капитаните на риболовни кораби с дължина до 10 метра, какъвто е настоящият случай, предават в ИАРА попълнените декларации за произход по чл. 20 до 5-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. В настоящият случай АНО се е ограничил с отразяването на датата на проверката, която дата обаче не представлява дата на извършване на нарушението. Непосочването на датата на извършване на административното нарушение е винаги съществено процесуално нарушение, не само защото ограничава правото на защита на привлеченото към отговорност лице, но и поради това, че ЗАНН установява преклуизивни срокове за търсене на административно наказателна отговорност, съответно за съставянето на акт за установяване на административно нарушение и издаването на наказателно постановление. Същото се отнася и до мястото на извършване на нарушението. Посочени от актосъставителя и АНО са датата и мястото, където е извършена проверката, а именно 29.07.2016г. в 07,30ч. в гр.Никопол, на лодкостоянката на «Морския клуб», както и номерата и времето на съставяне на декларациите за произход, които на съдебното следствие се установи от показанията на свидетеля Д., че не са били попълнени от жалбоподателя, на мястото на проверката. В същност на проведеното съдебно следствие след представяне от АНО в съдебно заседание от 07.02.2017г. на намиращия се от 03.02.2017г. (за която дата само АНО твърди, че на нея дневника на жалбоподателя е бил представен в ИАРА-Плевен, без за този факт да са представени каквито и да е доказателства на проведеното съдебно следствие) при АНО риболовен дневник на жалбоподателя съдът установи, че на 28.07.2016г. е било отбелязано в риболовния дневник излизане на жалбоподателя на риболов. Такова е било отбелязано в дневника и на 29.07.2016г., за когато се твърди, че е било констатирано нарушението на жалбоподателя. Извода на съда за нарушение на посочените по-горе разпоредби от ЗАНН се определя и от възможността дадена в чл.20, ал.1, изречение последно от ЗРА във връзка с ПР към ЗИД на ЗРА ДВ, бр. 102 от 2015г. в  

 

 

 

§10, ал.1 (където капитаните на риболовни кораби с дължина до 10 метра, предават в ИАРА попълнените декларации за произход по чл.20 до 5-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят) и чл.17 от наредба №43/20.04.2006г. на министъра на земеделието и храните (където 48 часовия срок не е коригиран), касаещи срока за предаване на попълнената декларация за произход на длъжностните лица в ИАРА след акостирането на брега. Вярно е, че НП се издава и при нередовност в АУАН, но в конкретния случай, нередовностите на АУАН са пренесена и в НП, където също не се сочи изрично, на коя дата и къде е извършено описаното нарушение с оглед посочения по-горе срок в ПР към ЗИД на ЗРА ДВ, бр. 102 от 2015г. в  

 

 

 

§10, ал.1. По делото от АНО, в чиято тежест е да докаже извършването на нарушението от жалбоподателя не се представиха доказателства, че след изтичане на срока по §10, ал.1 от ПР към ЗИД на ЗРА ДВ, бр. 102 от 2015г. жалбоподателя не е изпълнил задължението си, за да е съставомерно нарушението, което АНО вменява на жалбоподателя.  

 

 

 

 

  Датата и мястото на извършване на нарушението са съществени реквизити в НП и липсата им води до съществено процесуално нарушение, като се ограничава възможността на нарушителя да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. Не следва чрез тълкуване от останалите реквизити на АУАН и НП да се правят изводи по отношение на датата и мястото на извършване на нарушението, но следва да се отбележи, че според съда в конкретния случай не е било налице едно нарушение, а повече, като обединяването им в едно, въпреки наличието на конкретни състави по ЗРА и наредбата също води до допускане на съществено процесуално нарушение, което не може да се санира.

 

 

 

 

С оглед на констатираните по-горе нарушения на закона, които са допуснати в производството по установяване на административното нарушение и по налагане на административното наказание, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а жалбата да се уважи.

         Предвид изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

         ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление НП №15-058/03.10.2016г. на началник на отдел “РИБАРСТВО и КОНТРОЛ – Централен Дунав” – Русе към ГД „РИБАРСТВО и КОНТРОЛ“ при ИАРА, с което на Н.И.Н., ЕГН********** *** за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗРА във връзка с чл.88а, ал.2 от ЗРА му било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         РЕШЕНИЕТО на съда може да се обжалва или протестира в 14 дневен срок от съобщението до страните пред ПлАдмС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: