РЕШЕНИЕ

гр. Никопол, 21.12.2016год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ граждански състав, в публичното заседание на  двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛЯ НАУМОВА

 

            при секретаря П.В. като разгледа докладваното от съдията Наумова гр.дело № 291 по описа за 2016година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Постъпила е искова молба от “Топлофикация Плевен” ЕАД-Плевен против А.Л.Б. с постоянен адрес *** в която се твърди, че ответникът е собственик /ползвател/ на топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр.Плевен на ул.Г.Кочев № 12, ап.44, с аб.№ 2807  и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е предоставена топлинна енергия за периода 01.02.2014г.-29.02.2016г., която не е заплатена  и чиято цена възлиза на 592.21в. Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава за същия приод.                 

              Твърди се, че вземането произтича от обстоятелството, че  ищецът е абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация Плевен" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен от 2007 и приложени по делото, публикувани във в-к “Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

              Твърди се още, че за процесните суми, ищеца  се е снабдила със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 152/ 2016 г. по описа на НРС,  срещу която ответникът е възразил.

              Ищецът моли, съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, по отношение на  ответника,  че същият му дължи сумата от общо 642.57лв., от които сумата от 592.21лв. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.02.2014г. до 29.02.2016г. и лихва за забава за същият период в размер на 50.36лв.   ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в районният съд до окончателното изплащане на задължението.Претендира присъждане на направените разноски в заповедното и в исковото производство.

           Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК.В с.з. не се явява, не се представлява и не изразява становище по иска. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира за установено следното:

             Видно от приложеното ч.гр.д.№152/2016г. по описа на НРС е, че от страна на дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда на  чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед № 79/13.04.2016г. спрямо ответника,  за сумата от 592.21лв., представляваща главница за периода 01.02.2014г.– 29.02.2016г. и лихва върху главницата в размер на 50.36 лева за периода от 03.04.2014г. до -14.03.2016 г. и законната лихва върху главницата от 23.03.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от общо 205.00лв. за съдебни разноски.

             В срок, кредиторът е предявил иск за  сумите.

              Въз основа на така събраните доказателства, съдът приема, следното отправна страна:

              Съдът споделя становището на ищеца, че ответникът е  потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 18 от 25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./, съгласно който "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По силата на нормативните актове, абоната е потребител на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация Плевен ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация Плевен" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация Плевен" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен- приложени на л. 7 по делото, в сила от 2007г.В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Установява се от доказателствата по делото, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ в сградата, в която се намира топлоснабдения имот е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Холидей и Райзен“ЕООД.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.140а от ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда- етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите на сграда- етажна собственост, които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.Качеството на клиент може да се изгуби само тогава, когато се прекрати топлоподаването на цялата сграда.

                 От заключението на ВЛ се установява, че размера на главницата, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2014г. до 29.02.2016 г. е в размер на 592.21лв., а лихвата върху главницата от 592.21лв от изискуемостта на отделните плащания за периода от 01.02.2014г. до 29.02.2016 г. е в размер 50.36лв..  

             С оглед на изложеното съдът приема, че предявените искове  се явяват  изцяло основателни и  доказани и следва да бъдат уважени в пълен размер.  

              При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си  за предоставените услуги  и с поведението си са станали причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на ищеца, съобразно уважените претенции.

          Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на общо 615.36лв., направени в заповедното и настоящето производство, съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК  на л.24.

         Водим от горното, Съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че А.Л.Б. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес в гр.Плевен с ЕИК 114005624, сумата 642.57лв., от които сумата от 592.21 лв. главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2014г. – 29.02.2016г., и сумата от 50.36 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.02.2014г. – 29.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда  - 23.03.2016г. до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 152/2016 г. по описа на РС Никопол.

            ОСЪЖДА А.Л.Б. с ЕГН **********  на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ  на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, с ЕИК 114005624, сумата от 615.36лв., представляваща направени в заповедното и настоящето исково производство, съдебни разноски.

             Производството по делото е проведено при участието на“Холидей и Райзен“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

              Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :