Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Никопол, 19.03.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Никополският районен съд, граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети февруари, през двехиляди и четирИ.десета годИ. в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА

при секретаря В.Х. като разгледа докладваното от съдията НАУМОВА гр. д. № 222 по описа за 2013 годИ., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по обективно кумулативно съединени искове/ в хипотезата при която уважаването на единият, обуславя другия/ с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 от Закона за задълженията и договорите, вр. чл.41 от ЗЗД,  по чл.108 от Закона за собствеността и по чл.537, ал.2 от ГПК.

            Съдът е сезиран с искова молба от К.Л.д. ***, В. С. Г. *** и от М. Т.а. ***, чрез адв.В.Ф. от ПлАК, против „Агро фИ.нс” АДСИЦ гр.София. 

     Твърди се, че ищците са наследници по закон на Г.В.Г., поч. на 07.03.1959г. Твърди се, че с  решение № 9000 от 06.06.1999г. на ПК гр. Гулянци е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.В.Г., върху следните земеделски земи, находящи се в землището на село Гиген, общ.Гулянци, а именно : НИВА с площ от 28.929 дка., в м.Копаното гърло” ІІІ категория, имот № 030027 и ЛОЗЕ с площ от 1.776дка., в м.”Монов кутел” ІV категория, имот № 245016.Излагат, че с н.а. за продажба на недвижим имот № 47/15.05.2008г., том 9, рег.№ 2981, дело № 1670/2008г. на съдията  по вписванията при НРС - Д.Д., по силата на пълномощно издадено от И.Г.Д. на Р.Д. К. е била извършена продажба на горепосочените недвижими имоти на ответното дружество. 

 Сочи се, че извършената продажба на тези имоти е нищожна поради  липса на валидно волеизявление за продажба на имотите, т.к., към датата на упълномощаването, респективно към датата на изповядване на сделката, упълномощителя И.Г.Д. е била почИ.ла. 

  Моли се да бъде постановено решение, с което сделката да бъде обявена за нищожна, а ответникът да бъда осъден да предаде владението на цитираните недвижими имоти, които владее без правно основание, и за обезсилване на нотариалния акт.

    Ответното дружество, чрез законният си представител в срока по чл.131 ГПК е депозирало отговор на исковата молба, с който  е оспорило иска изцяло. Излагат съображения, че ответното дружество не е знаело, че към момента на упълномощаването продавача   И.Д. е била почИ.ла, респ. към момента на продажбата, с оглед на което дружеството се явявало добросъвестен преобретател на имота и е превел на пълномощника на продавача – Р. К., продажната цена по сделката.Представя доказателства.

     Третото лице помагач на страната на ответника – Р. К. заявява в с.з., че не е знаела, че към момента на упълномощаването, пълномощника И.Д. е била почИ.ла, тъй като документите по сделката са подготвени от нейният сътрудник – И.Т. от с.Шиаково.Тръди още, че по повод на това пълномощно е била разпитвана пред разследващите органи в гр.Плевен, както и че пред тях И.Т. е признал, че той се е снабдил с документите за продажбата на процесните имоти.Не ангажира доказателства.

       Съдът след като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства приема следното от фактическа страна:

        От представените по делото, история на собствеността на имот № 030027 и  имот № 245016 към 26.07.2012г. издадени от ПК гр.Гулянци, се установява, че по настоящем собственици на процесните имоти е ответното дружество, а бившите собственици са насл. на Г.В.Г., б. ж. на с.Гиген на основание Решение по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне в землището на с.Гиген, а именно Решение № 9000 от 06.06.1999г. 

  От представеното по делото удостоверение за наследници на Г.В.Г.,  се установява, че същият е почИ.ла на 07.03.1959г., като е оставила следните наследници: 1.А.В.Г. – съпруга, почИ.ла 1968г., 2.Л.Г.В. – син, почИ.л 1998г., 3.С.Г.В. – син, поч. 1963г. и И.Г.Д. – дъщеря, поч. на 20.08.2004г. 

   Удостоверява се още, че   законни наследници на Л.Г.В. са К.Л.Д., на С.Г.В. са  - К.Н.В., поч. 1998г., М.С.Г. – Б. , В.С.Г. и Л.С.Н..   Удостоверява се още, че   законни наследници на И.Г.Д., поч. на 20.08.2004г. са А.Г.Д. поч. на 26.02.1994г. и Е.Г.А., поч. на 18.07.2009г. Видно е, че А.Д. поч. 1994г. е оставил  законни наследници  - И. А. Д.а и Е.И. А. Д.а, а Е.А. е оставил свои законни наследници – М.Т.А. и Г.Е.А..  

       Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства, се установява, че на 15.05.2008г. е изповядана сделка, при която посредством покупко- продажба на недвижимите имоти, подробно описани в исковата молба, ответникът купува имотите от продавача И.Г.Д., като последната е представлявана от пълномощника – Р.Д. К. с изрично пълномощно № 1246/10.12.2007. Пълномощното съдържа нотариална заверка относно достоверността на положения подпис от упълномощителя И.Г.Д., а именно заверка на кмета на с.Гиген – К.М.П./виж л.30 -31 по делото и копие на нотариално дело/. 

      При така изложените факти съдът счита, че:

      Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

    На първо място следва да бъде посочено, че упълномощаването и сделката, сключена от представителя, са две самостоятелни и независими една от друга сделки, като пороците касаещи волята на представлявания при извършване на упълномощаването не могат да се пренесат автоматично върху сключената от представителя сделка. Вярно е обаче, че при наличие на порок при упълномощаването, водещ до нищожност на тази сделка, независимо, че не се касае автоматично до нищожност на сключения договор, договорът ще е сключен без надлежна представителна власт и ще е в положение на висяща недействителност по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. 

       Ето защо следва първо да бъдат разгледани накратко посочените основания за нищожност на упълномощаването.

           Една от предпоставките за уважаване на иска по чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД е установяване на липсата на съгласие от страна на продавача по договора.В случая, видно от писмените доказателства по делото, упълномощителят по пълномощно № 1246 съдържащо нотариална заверка относно достоверността на положения подпис е заверено на 10.12.2007г., към който момент И.Г.Д. е била почИ.ла, т.е. 3г. след нейната смърт. Събраните по делото доказателства,  налагат извода, че подписа при попълване на пълномощно със заверка от 10.12.2007г. от името на И.Г.Д. не е изпълнен от нея, тъй като същата е вече почИ.ла.Това фактическо положение е в нарушение на чл. 589, ал. 2 от ГПК, който изисква при удостоверяване на подписа върху частен документ, лицата чиито подписи подлежат на удостоверяване, да се явят лично пред нотариуса, в случая кмета, изпълняващ нотариални функции съгласно чл. 83 от ЗННД и пред него да подпишат документите или да потвърдят вече положените подписи.   От тук следва и извода, че нотариалното удостоверяване върху пълномощното, чиято заверка е с рег. № 1246 от 10.12.2007годИ. и заверка на подпис, на Кмета на с. Гиген , общИ. Гулянци   е нищожно, поради нарушение на предписаната от закона форма и ред на удостоверяване, което като последица води до липсата на съгласие при извършване разпоредителната сделка с недвижимите имоти, реализирана на 15.05.2008 годИ.

       Липсата на валидно съгласие за сключване на договора за прехвърляне правото на собственост прави договора нищожен. Нищожната правна сделка не поражда желаните от страните последици.

      Съгласно чл.41, ал.2 от ЗЗД прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено.

        За да породи правно действие, прекратяването на представителната власт, трябва да бъде разгласено така, че третите лица да са узнали или да са могли да узнаят за него, като  добросъвестността се предполага до доказване на противното.В случая ищците следваше да докажат, че  упълномощеният да продава имота безспорно е знаел за смъртта упълномощителя – този факт нито се твърдеше от ишците, нито се доказа.Съгласно  установената практика на ВКС по подобни казуси е прието, че за да произведе действие по отношение на купувача, прекратяването на пълномощията от страна на продавача трябва да бъде така разгласено, че купувача  да е узнал или да е могъл да узнае за извършената промяна. В случая съдът счита, че липсват доказателства ответното дружество  да е знаело за прекратяване на  пълномощията, което да го прави недобросъвестно при сключване на договора, а не е доказано и узнаването от страна на пълномощника. Дори и да се счете, че пълномощието е било прекратено, това прекратяване не може да се противопостави на третото лице /в случая ответника/, което добросъвестно е договаряло с пълномощника. За да произведе действие, прекратяването на представителната власт трябва да бъде разгласено така, че третите лица да са узнали или да са могли да узнаят за него. Разпоредбата на чл.41, ал.2 ЗЗД закриля интересите на третите добросъвестни лица. Добросъвестността на третите лица, договаряли с пълномощник, чиято представителна власт е била прекратена, се предполага до доказване на противното. В случая законовата презумпция за добросъвестността на ответника - купувач по договора от 15. 05.2008г. не е опровергана по никакъв начин.

        Ищците следваше да докажат, с надлежните по ГПК доказателства, че прекратяването на пълномощното, в следствие на настъпилата смърт на упълномощителя е било известно както на пълномощника, така и на третите  лица, договаряли с него, така, че за последните да е несъмнено знанието за прекратяване на пълномощията, в следствие настъпилата смърт на упълномощителя И.Г.Д.. Това в настоящия процес не бе установено и не може доказателствената тежест да се пренася върху ответника - купувач, който да бъде задължен да доказва презумираната от закона добросъвестност.

         С оглед изложеното съдът приема, че искът за обявяване нищожността на договора, оформен с нот. акт  на недвижим имот № 47/15.05.2008г., том 9, рег.№ 2981, дело № 1670/2008г. на съдията  по вписванията при НРС, поради липса на съгласие и прекратяване на пълномощното, дадено от продавача, поради неговата смърт, като неоснователен и недоказан, следва да отхвърли.

      По отношение отправеното до съда искане за обезсилване на описания по-горе н.а., съдът намира същото за недопустимо, като в тази част производството по делото следва да бъде прекратено. Тук е мястото да се отбележи, че дори и искът по чл.26, ал.2 ЗЗД да бе уважен, на отменяване или изменяване /частично или пълно обезсилване/ подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове, издадени по обстоятелствена проверка. Не се обезсилват нотариалните актове за сделки, когато между страните по сделката бъде признат порок на сделката или сделката бъде отменена или развалена. Легитимиращият ефект на нотариалния акт, с който е извършена порочната, развалена или отменена сделка, ще отпадне с вписването на съдебното решение, с което е констатиран или обявен порокът, съответно е развалена или отменена сделката.

      При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, но такива не се претендират.

     Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

РЕШИ:

 

     ОТХВЪРЛЯ иска на К.Л.Д. ***, В. С. Г. с ЕГН **********о*** и на М.Т.А. *** чрез  адвокат В.Ф. от ПлАК  против „АГРО ФИ.НС” АДСИЦ със седалище и адрес на управление гр.София,   за обявяване, на основание чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 41, ал. 1 от ЗЗД, поради липса на съгласие, нищожността на договора за покупко-продажба от 15.05.2008г., обективиран в н.а. № 47/15.05.2008г., том 9, рег.№ 2981, дело № 1670/2008г. на съдията  по вписванията при НРС, като неоснователен и недоказан.

       ОТХВЪРЛЯ като недопустим предявеният иск от К.Л.Д. ***, В. С. Г. с ЕГН **********о*** и на М.Т.А. *** чрез  адвокат В.Ф. от ПлАК  за обезсилване на н.а. № 47/15.05.2008г., том 9, рег.№ 2981, дело № 1670/2008г. на съдията по вписванията при НРС, и прекратява производството по делото в тази част.

 

     Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: