РЕШЕНИЕ № .........

 

гр.Никопол, 29.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, ....... граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ

при секретаря Поля Видолова, като разгледа докладваното от съдията Тихолов гр.д.№219 по описа на съда за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по повод на искова молба с вх.№1075/02.05.2017г. от С.К.К., ЕГН********** ***, чрез пълномощникът му адв.Р.Т. от САК със служебен и съдебен адрес ***, офис 8 срещу Л.Н.Д., ЕГН********** ***.

Ищецът твърди, че на 27.07.2015г. в гр.НИКОПОЛ сключил с ответника договор за наем на земеделска земя на имот №116023 с площ от 8,5дка и №047010 с площ от 5,05дка, намиращи се в землището на с.ДРАГАШ ВОЙВОДА, общ.НИКОПОЛ, ЕКАТТЕ23193. Сочи се още, че срокът на договора бил една стопанска година от 01.10.2015г. до 01.10.2016г. Допълва, че страните уговорили наемно плащане в размер на 55,00лв. за декар отдадена под наем земеделска земя. Сочи се още, че било уговорено наемното плащане по договора да се извърши до 01.07.2016г., като била посочена и банкова сметка, ***, че задължението възлизало на 745,25лв. Допълва, че страните уговорили при забава на наемното плащане, наемателят да дължи на наемодателя законна лихва за забава върху неплатената сума за всеки ден забава до окончателното плащане.

На следващо място ищецът сочи, че на основание депозирано заявление в НРС било образувано ч.гр.д.№79/‘17г., по което в срока по чл.414, ал.2 от ГПК постъпило писмено възражение от ответника по настоящето дело, като в тази връзка бил предявен и настоящият иск. В допълнение от ищеца се сочи, че със съобщението за депозираното от ответника възражение му било изпратено и самото възражение, в което ищецът сочи, че ответника изтъквал настъпването на форсмажорни обстоятелства, за които бил приложил и протокол от МЗ. Тъй като такъв протокол не бил приложен по настоящето дело ищецът заявява, че оспорва наличието на такива обстоятелства. Наред с това ищецът изтъква, че  ответникът във възражението си е изразил готовност да заплати търсената сума в срок до 30.07.2017г. В заключение от ищеца се прави извод, че с оглед посоченото във възражението от страна на ответника се прави признание на иска, а изразената готовност за заплащане на сумата от страна на ответника, според ищеца доказвала обстоятелството, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, включително и да предаде фактическата власт върху процесните имоти на ответника – наемател.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.422 от ГПК да признае за установено, че Л.Н.Д., ЕГН********** *** дължи на С.К.К., ЕГН********** *** сума в размер общо на 794,62лв., от които главница в размер на 745,25лв. и мораторна лихва в размер на 49,37лв. за периода от 02.07.2016г. до 24.02.2017г., в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 27.02.2017г. до окончателното плащане на дълга, разноските направени за разглеждане на настоящето дело и разноските направени в производството по ч.гр.д.№79/‘17г. на НРС.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски.

С разпореждане №511/31.05.2017г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК съдът е разпоредил препис от исковата молба с доказателствата да се изпрати на ответника за отговор.

На 16.06.2017г. ответникът Л.Н.Д., ЕГН********** е бил уведомен. Наред с отговора си заведен с вх.№1909/14.07.2017г. в НРС е заведена с вх.№1910/14.07.2017г. молба от ответника за предоставяне на правна помощ по делото. От него се изтъкват доводи, че като земеделски производител обработва земеделска земя в размер на 24дка, но няма продукция от нея, нито доходи, тъй като субсидията, която е получил била запорирана от двама ЧСИ. Сочи, че няма здравни и социални осигуровки за предходните пет години, нито средства да ангажира адвокат. Допълва, че на 16.07.2017г. бил задържан трактора, с който работи от полицията, поради което останали незасети 16дка площи. За останалите 8 дка сочи, че в тях влизат пастири със стада и коне, но спрямо нарушителите, макар според ответника известни не се взимали мерки.

С вх.№2725/09.10.2017г. в НРС е постъпил писмен отговор от процесуалният представител на ответника. В отговора се сочи, че между страните, които имат статут на физически лица бил сключен договор за наем на земеделски земи от 27.07.2015г., като по този начин между тях възникнало облигационно отношение, по силата на което ответника наел за временно и възмездно ползване два земеделски имота, с начин на трайно предназначение „Ниви“, собственост на ищеца. Допълва, че договорът бил сключен за една стопанска година , с фиксиран начален срок от 01.10.2015г. до 01.10.2016г., като било фиксирано и наемното плащане в тежест на ответника на основание пункт III от договора. Сочи се още, че ответникът следвало да засее със слънчоглед наетите площи и съответно да положи грижи за добив на бъдеща аграрна реколта. Изтъква се, че ответника не оспорва задължението си към ищеца - наемодател относно дължимия наем, но твърди, че са налице доказателства, от които може да се извлече обоснован извод, че неизпълнението на задължението от негова страна за незаплащане в договорения срок на наема се дължи на обективна невъзможност за изпълнение, т.е. временно възпрепятстване на изпълнението по обективни причини, касаещи продължителни валежи в периода, в който е следвало да се засеят, а така също, площите били наводнени поради наличието на неподдържан, затлачен, обрасъл и непроходим отводнителен канал в непосредствена близост до наетите имоти. В тази насока сочи представеният по ч.гр.д.№79/‘17г. на НРС протокол №2010/05.04.2016г., съставен от комисия, в чийто състав била включена Г.Ц.Н., ръководител отдел „ВОДОПОДАВАНЕ и ХМФ“ към „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ЕАД, под чийто ресор се намирали и отводнителните канали. Допълва се, че от този протокол е видно, че комисията дала и заключение за спешни мерки по възстановяване проходимостта на това съоръжение.

С оглед изложеното, процесуалният представител на ответника сочи, че той е бил възпрепятстван поради изложените причини да изпълни задължението си, тъй като е бил изправен пред обстоятелства, попречили на изпълнението на неговото задължение. Допълва се, че от една страна продължителните валежи, а от друга занемареното, неподдържано техническо съоръжение, довело до изтичането на води и наводняването на терени, в които попаднали и наетите от ответника имоти. От тези доводи процесуалният представител на ответника прави извода, че е налице хипотезата на чл.81 от ЗЗД, тъй като предмета на дължимата престация станал невъзможен и тя не можело да се изпълни, независимо от волята на длъжника поради непредвидени обстоятелства (случайни събития), които не можело да се вменят във вина на ответника. Процесуалният представител на ответника счита, че по силата на закона, в случая ЗЗД е нарушена правната връзка между страните по делото, респективно имащи качеството на кредитор и длъжник по възникналото помежду им облигационно отношение, като от ответника в тази връзка не следвало да се търси отговорност. Ето защо процесуалният представител на ответника сочи, че предявеният иск е недоказан по основание и размер.

Правят се доказателствени искания. Не се претендират се разноски. 

 

 

 

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:

Не се спори между страните, че първоначално по заявление вх.№485 от 27.02.2017г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в НРС е било образувано ч.гр.д.№79/‘17г., по което е била издадена заповед №47/27.02.2017г., с която длъжникът Л.Н.Д., ЕГН********** с адрес *** е бил осъден да заплати на кредитора С.К.К., ЕГН********** с адрес ***, с пълномощник адв.Р.Т. сумата от 745.25лв. /седемстотин четиридесет и пет лева и 25ст./ - главница, ведно с лихва – 49.37лв. /четиридесет и девет лева и 37ст./ от 02.07.2016г. до 24.02.2017г., и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.02.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски – 25.00лв. /двадесет и пет лева/ и адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв. /триста лева/.

Посочено е, че вземането произтича от неизплатено дължимо наемно плащане за стопанската 2015г.-2016г. по договор за наем на земеделска земя. В срок срещу издадената заповед е постъпило възражение, след което е било образувано по повод на подадена искова молба и настоящето дело.

Не се спори също, че между страните, които имат статут на физически лица бил сключен договор за наем на земеделски земи от 27.07.2015г., като по този начин между тях възникнало облигационно отношение, по силата на което ответника наел за временно и възмездно ползване два земеделски имота, с начин на трайно предназначение „ниви“, собственост на ищеца.

Не се спори, че договорът бил сключен за една стопанска година, с фиксиран начален срок от 01.10.2015г. до 01.10.2016г., като било фиксирано и наемното плащане в тежест на ответника на основание пункт III от договора.

Не се спори още, че ответникът следвало да засее със слънчоглед наетите площи и съответно да положи грижи за добив на бъдеща аграрна реколта.

Не се спори, че ответника не оспорва задължението си към ищеца - наемодател относно дължимия наем.

Наред с тези обстоятелства съдът провери и твърденията на ответника относно това дали е земеделски производител, обработва ли земеделска земя, получава ли субсидии, има ли предприети действия от ЧСИ-ли, внася ли здравни и социални осигуровки за предходните години. Съдът провери и твърденията относно задържане трактора на ответника, с който работи от полицията.

При проверката съда установи, че ответника е земеделски производител, който има уникален регистрационен номер (УРН) 367234, като е подавал заявления за кампании 2015г. и 2016г., по които е получил субсидии, чийто размер е отразен в представеното по делото на стр.57 писмо изх.№02-1100/405/04.08.2017г. на ДФ“ЗЕМЕДЕЛИЕ“. Към писмото е приложена и справка в табличен вид.

По отношение твърденият за предприети действия от ЧСИ съдът е изискал и от ЧСИ Татяна Кирилова и Надежда Вангелова са били изпратени съответно писма изх.№32532/24.07.2017г. на стр.38 от делото и изх.№5786/01.08.2017г. на стр.55 от делото за образуваните и водени срещу ответника изпълнителни дела, както и за дължимите суми по тях.

Относно наличните данни за осигуряването на ответника в НРС е постъпило писмо изх.№11732#1/24.07.2017г. на НАП, ТД-В.Търново, офис Плевен от стр.33 до стр.35 включително.

По отношение последното твърдение на ответника за задържане трактора, с който работи от полицията настоящият състав е изискал и от стр.44 до стр.52 включително по делото е представена пълна справка за осъжданията му, където са отразени и делата, както и тракторите, които са участвали в извършените от ответника по настоящето дело деяния.

Спорни между страните са останали въпросите налице ли са доказателства, от които може да се извлече обоснован извод, че неизпълнението на задължението от страна на ответника за незаплащане в договорения срок на наема се дължи на обективна невъзможност за изпълнение, т.е. временно възпрепятстване на изпълнението по обективни причини, касаещи продължителни валежи в периода, в който е следвало да се засеят.

За изясняване на спорните по делото въпроси, съдът е допуснал и по делото в качеството на свидетели са били разпитани Н.С.С., главен експерт в ОД“ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – ПЛЕВЕН и Г.Ц.Н., ръководител отдел „ВОДОПОДАВАНЕ и ХМФ“, клон Среден Дунав към „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ЕАД.

В показанията си пред съда свидетелят С. сочи, че ответника през 2016г. подал в ОД“Земеделие“-Плевен заявление за комисия относно площите наети от него в с.Драгаш войвода за установяване на факта, че са наводнени и той не може да изпълни задължението да ги засее. Допълва, че такъв протокол на ответника по делото бил издаден, след направена от него и свидетелката Н. проверка на място. Свидетелят е обяснил, че този протокол се представя във Фонд „Земеделие“ при проверка за това, че по това време при ответника са били налице форсмажорни обстоятелства за това, че са били наводнени площите и не може да се влезе, за да се засеят. Свидетелят сочи още, че по негови лични впечатления от посещението му на място, вътре в нивата било блато по цялата дължина на парцела. Като причина за състоянието на площите свидетелят е посочил, че в съседство до блока, до земята, която се обработва от ответника по това време господина имало отводнителен канал с височина около 1,70м., който бил затлачен от години с кал, тръстики, папур и изхвърлени боклуци и преливал към момента на проверката. Свидетелят сочи още, че той лично ходил до този канал, като установил, че самият канал бил пробил, като всичко от него изтичало към нивите, понеже не можел да поеме дебита на подпочвените води. По негови данни р.Дунав също имала високо ниво и от с.Драгаш войвода до с.Бяла вода нивите били подгизнали, защото имали подпочвени води. В заключение свидетелят е посочил, че не е задължение на ответника да поддържа този канал, но състоянието на площите било такова, че никаква техника не можело да влезе, за да извърши каквито и да е обработки или засяване.

Показанията на свидетеля С. се допълват от показанията на свидетелката Н., която сочи, че в гр.Никопол „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ЕАД няма собствена замерна станция за валежите. Свидетелката сочи, че този канал е публична държавна собственост. Допълва, че каналът е отводнителен, а не напоителен и се стопанисва от „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ЕАД. Сочи още, че този канал събира водите от цялата околност и ги отвежда в гр.Белене в помпена станция, като в тази връзка е главен отводнителен канал, който тръгва от мястото, където се намирали нивите, наети от ответника. Свидетелката пояснява, че към момента, когато е изграждан канала е било преценено, че на това място при по-големи количества валежи, ако го няма този канал ще се наводнят тези площи и затова той се намирал там. Отделно от това свидетелката допълва, че по осреднени от нея данни, които тя събира във връзка със служебните си задължения, за разлика от други години, когато количествата на валежите се движили в границите от 103л. до 180л. на кв.м., разгледано за периода от 2010г. до 2016г., през месец януари 2016г. до края на април 2016г. количествата на валежите били средно 240л. на кв.м. в този район. Допълва още, че по данните, с които разполага за 2015г., през есента на тази 2015г. също паднали значителни по количество валежи. В заключение свидетелката е посочила, че този пълен канал държи високо нивото на подпочвените води в района и на място при огледа на канала установила, че нивите са под нивото на отводнителния канал, който бил пълен с растителност и състоянието, както на канала, така и на намиращите се в близост до него площи не позволявало да се извършват каквито и да било засявания или друг вид земеделска работа. С оглед на констатираното, свидетелката сочи, че изпратила колеги от този район, като поизсъхне да вдигнат нивото на берника и да изчистят канала.

При изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Съдът е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Безспорно в настоящия случай се касае до главна искова претенция за заплащане на договорна неустойка, предпоставки за възникването на която са наличието на действителен договор, уговорена клауза за неустойка при неизпълнение на поето по договора задължение, неизпълнение от страна на длъжника по договора, както и наличие на вина по смисъла на чл. 81, ал.1 от ЗЗД, а именно - неизпълнението да се дължи на причини, за които длъжникът отговаря.

Спорът пред настоящия съд е досежно приложението на чл.81, ал.1 от ЗЗД – дали е налице обективна невъзможност за ответника да изпълни поето от него договорно задължение за изплащане в уговорения срок на наема за наетите от него земеделски земи на ищеца по делото и основателността в този смисъл на предявения иск за неустойка.

Предпоставки за наличие на договорна отговорност са виновното и противоправно поведение на длъжника. Вината е единно понятие на правото и представлява субективно, психическо отношение на длъжника към неговото противоправно неизпълнение и последиците от това неизпълнение. Основни форми на вината в гражданското право са умисълът и небрежността, като умисъл е налице, когато длъжникът предвижда резултата на своето деяние, съзнава неговата противоправност и иска настъпването му и законът в чл. 82 от ЗЗД използва синонима "недобросъвестност". Длъжникът действа небрежно винаги когато не полага дължимата грижа, т.е. необходимото старание, внимание, знания, умения при изпълнение на задължението си, предвид което въпреки, че не желае настъпване на противоправния резултат е бил длъжен и е могъл да предвиди и предотврати неговото настъпване. Следователно, за да се установи дали длъжникът е виновен, следва да се прецени дали е положил дължимата грижа при изпълнение на задължението си и дали е отклонил поведението си от модела на добрия стопанин.

От друга страна, законодателят с чл. 81, ал.1 от ЗЗД е въвел принципа на обективната /невиновна/ невъзможност за изпълнение при договорните отношения, съгласно който длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Има се предвид последваща невъзможност за изпълнение - такава, каквато не е съществувала при сключване на сделката, а се е проявила преди или по време на изпълнението.

В конкретния случай, както се посочи по-горе и съда прие за безспорно между страните на 27.07.2015г. в гр.НИКОПОЛ бил сключен договор за наем на земеделска земя на имот №116023 с площ от 8,5дка и №047010 с площ от 5,05дка, намиращи се в землището на с.ДРАГАШ ВОЙВОДА, общ.НИКОПОЛ, ЕКАТТЕ23193 между ищеца и ответника. Срокът на договора бил една стопанска година от 01.10.2015г. до 01.10.2016г. Страните по това време уговорили наемно плащане в размер на 55,00лв. за декар отдадена под наем земеделска земя.Било уговорено наемното плащане по договора да се извърши до 01.07.2016г., като била посочена и банкова сметка, ***, че задължението възлизало на 745,25лв.

Едва след като паднали обилните валежи през пролетта на 2016г., т.е. възникнала последваща невъзможност за изпълнение от страна на ответника по делото на поетите от него наемни задължения поради причина, каквато не е съществувала при сключване на сделката, но проявила се по време на изпълнението, ответникът подал молба и във връзка с нея, след проверка на място за съществуващите към момента на изготвяне причини и условия бил съставен протокол №2010/05.04.2016г. от представители на ОД“ЗЕМЕДЕЛИЕ“-Плевен (свидетеля С.), ръководител отдел „Водоподаване и ХМФ“ в „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ЕАД, клон Среден Дунав (свидетелката Н.) и ОбС“ЗЕМЕДЕЛИЕ“-Никопол. В протокола, който се намира по ч.гр.д.№79/‘17г. на НРС и е бил представен още с възражението на ответника срещу издадената заповед №47/27.02.2017г., ясно и точно е отразено състоянието на целия терен, в който се намирали и площите наети от ответника, а именно, че поради падналите валежи площите предвидени за засяване от ответника са залети по цялата си дължина, като е налице задържане на подпочвена вода. В протокола са посочени и причините, които наред с валежите способстват за това състояние, а именно непочистен отводнителен канал, който е затлачен и обрасъл, изтичане на вода от този канал, която тече през земеделските земи, наклон, който допринася за изтичане в тази посока, наличие на висок горски масив от южната страна, от който също се стича вода и не на последно място високото ниво на р.Дунав, което пречи на естественото дрениране на почвата. Нито една от тези причини не зависи от волята на ответника, нито той дори и да има воля за отстраняването им, би могъл по възможен и достъпен за него начин да отстрани, за да изпълни договорните си задължения.

С оглед на изложеното, настоящият състав достига до извода, че претенцията на ищеца е неоснователна. По делото се установи, че ответника е предприел необходимите действия, в качеството си на наемател да изпълнени задължението си, след като имота му е бил предаден от ищеца по делото.

Безспорно по делото се установява още, че на ответника като земеделски производител е известна процедурата за установяване на факти, които препятстват изпълнението на поетите от него задължения в сферата, в която работи и във връзка с което е бил съставен цитирания протокол.

И ищецът и ответника са физически лица, като това им качество не се е променило, както към момента на сключване на договора за наем на земеделските имоти, така и след него, предвид което по отношение на тях и в частност на ответника не могат да се приложат завишени критерии за мащаба и степента на дължимата грижа ако те бяха юридически лица, търговци. Притежаваното от ответника качество на земеделски производител и ползването от него на субсидии му е дало възможност за установяване по надлежен ред, от компетентни лица на факти с правно значение за неговото неизпълнение, като в този смисъл дължимата грижа от негова страна е била положена. Реализацията на процедурата по съставяне на представения и приет от съда протокол №2010/05.04.2016г. в пълнота е свързана с дейността на всяко едно от лицата участвали при констатиране на фактите залегнали в него, които от своя страна са довели до невъзможността за изпълнение от страна на ответника поради причини, които не могат да му се вменят във вина, тъй като е налице последваща невъзможност за изпълнение - такава, каквато не е съществувала при сключване на сделката, а се е проявила по време на изпълнението.

Въз 

раженията на ищеца изложени в съдебно заседание от процесуалният му представител съда намира за неоснователни. Постигнатото между страните съгласие относно клаузите в сключения между тях договор за наем на земеделски земи според съда по никакъв начин не изключва прилагането на която и да е разпоредба на закона, а в случая на ЗЗД при наличие на хипотеза залегнала в норма от този закон. Видно от самия договор, който е подписан от ищеца е, че в последната част – „VI. ДРУГИ УСЛОВИЯ И НЕУСТОЙКИ ПО ДОГОВОРА“ е, че в т.2 страните са се съгласили за случаи, неуредени в този договор да се прилагат разпоредбите на ЗЗД. Наличието на форсмажорни обстоятелства не е уговорено в договора и в изпълнение именно на тази клауза, поради наличието на коментираните по-горе предпоставки съда прилага към този именно казус хипотезата на чл.81, ал.1 от ЗЗД.

По отношение другите доводи на защитата за евентуално отклонение по отношение страните в процеса, водещо до възможност за конституиране като подпомагаща страна на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ЕАД следва да се посочи следното. Установи се, че дружеството стопанисва отводнителния канал – публична държавна собственост, чието неподдържане наред с валежите е довело до заливане на наетите от ответника имоти. В случай, че дружеството бъде конституирано като подпомагаща страна в този процес, то би се явило необходим другар на ответника, срещу който ответника не може да предяви обратен иск в случая срещу помагача си, а от своя страна дружеството  би имало правен интерес да не бъде обвързано от евентуалните неблагоприятни последици от постановеното от съда решение.

 

 

 

 

 

По отношение на разноските:

От страна на ищеца видно от представеният списък за разноските се претендират 385лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. и внесена държавна такса в размер на 25лв. Тъй като исковата претенция съдът отхвърля като неоснователна намира, че на ищеца не следва да се присъждат разноски в настоящето производство.

От страна на ответника не се претендират разноски, тъй като той ползва правна защита от назначения му особен представител.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.К.К., ЕГН********** ***, чрез пълномощникът му адв.Р.Т. от САК със служебен и съдебен адрес ***, офис 8 срещу Л.Н.Д., ЕГН********** *** искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като неоснователни.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомлението до страните пред ПлОС.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: