Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Никопол, 26.11.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Никополски районен съд …. наказателен състав в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря П.В. и в присъствието на прокурора ____, като разгледа докладваното от съдията Т.Тихолов НАХД210 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

         С НП №15-048/23.09.2015г. на началник на отдел “РИБАРСТВО и КОНТРОЛ - Централен Дунав” – Русе на С. Р. А., ЕГН********** *** за нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА във връзка с чл.70, ал.1 от ЗРА, както е посочено от АНО му било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лева. Отнети са били 4бр. риба от вида „Чига“, които са били върнати обратно във водата.

         Недоволен от така издаденото НП е останал жалбоподателят А., който го е обжалвал. Жалбоподателят излага подробни мотиви, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон, поради което моли съда да го отмени.

         Жалбоподателят се е явил лично в съдебно заседание и с ангажиран защитник, който е взел становище по жалбата.

         За ответника по жалбата ИАРА Плевен в съдебно заседание се е явил представител, който да вземе становище, като са представени и писмени бележки.

Актосъставителят Д. и свидетелят Р. се явяват в съдебно заседание и дават показания.

         Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. 

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 Не се оспорва, че на 20.07.2015г. служители на ИАРА по повод извършване на проверка пристигнали сутринта около 06.30ч. в гр.НИКОПОЛ. На брега на р.Дунав в една местността «Канарата» оставили актосъставителя, тъй като били постъпили сигнали, че се извършва стопански риболов от лица, които нямат разрешение. По това време действала само забрана за улов на риба от вида «Чига». Към 07.20ч. сутрина актосъставителя видял лодка да се движи нагоре по течението на реката. Той се обадил на колегите си да чакат лодката. При проведените разговори по мобилните телефони Д. разбрал, че лодката, която бил видял я няма. Той от своя страна минал покрай едната лодкостоянката в Никопол и продължил покрай бързея. На следващата лодкостоянка видял, че има лодки и тръгнал да се изкачва нагоре към брега. Видял колегата си Р. пред гаражна клетка, която била отворена. Д. влязъл в гаражната клетка да види какво е уловено. В една касета видял уловена бяла мряна, а в другата четири броя риби от вида «Чига». След това актосъставителят извикал жалбоподателя и разговарял с него, като му се легитимирал. Изискал му удостоверение за регистрация за стопански риболов, което му било представено.

С това си деяние в НП се сочи, че жалбоподателя е нарушил чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА от ЗРА и Заповед №РД09-43/20.01.2012г. на министъра на земеделието и храните и е осъществил състава на чл. 70, ал.1 от ЗРА.

 За така установеното актосъставителя на длъжност главен специалист РК съставил акт за установяване на административно нарушение №А0009190/20.07.2015г. Въз основа на цитирания акт за нарушение е издадено обжалваното НП№15-048/23.09.2015г. на началник на отдел “РИБАРСТВО и КОНТРОЛ - Централен Дунав” – Русе, оправомощен да издава наказателни постановления съгласно заповед №РД09-25/21.01.2014г. на министъра на земеделието и храните.

 Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, а също и от показанията на разпитаните свидетели.

Представени са и са приети копие от АУАН№ А0009190/20.07.2015г., НП№15-048/23.09.2015г. на началник на отдел “РИБАРСТВО и КОНТРОЛ - Централен Дунав” – Русе, заповед №РД09-25/21.01.2014г. на министъра на земеделието и храните, заповед №РД№09-43/20.01.2012г. на министъра на земеделието и храните, справка за липсата на нарушения от жалбоподателя. По делото са изслушани свидетелите Д., Р., К. и И..       

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

 

 

 

 

Съдът извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, независимо от доводите в жалбата. В случая съдът констатира, че постановлението е издадено от компетентен орган, но са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на административно наказателното производство, които обуславят отмяната му и правят безпредметно обсъждането на правния спор по същество.

 

 

 

 

Допуснати са съществени процесуални нарушения при изготвяне съдържанието на процесните акт и постановление.

 

 

 

 

В конкретния случай съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в нарушение разпоредбите на чл. 42, т.4 ЗАНН, изискващи пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Според словесното описание, съдържащо се в АУАН, извършеното от жалбоподателя административно нарушение се изразява в това, че на 20.07.2015г. в 08,10ч. жалбоподателя изложил 4 броя риба от вида „Чига“, като рибата била уловена в р.Дунав от жалбоподателя притежаващ удостоверение за право да извършва стопански риболов в Черно море и р.Дунав №15207900/ 05.02.2015г.

Според разпоредбата на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА - Министърът на земеделието и храните съгласувано с министъра на околната среда и водите определя временни забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми. В разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 и 2 от ЗРА се сочи, че рибностопански обекти са естествени води и водни обекти - по смисъла на Закона за водите; вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталният шелф и изключителната икономическа зона на Черно море и българският участък на р. Дунав - по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България; всички останали реки и стари речни корита, крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата, а изкуствени водни обекти - язовирите, бентовете и изравнителите, каналите, баластриерните водоеми, хидропарковете, технологичните водоеми на електрическите централи и на други индустриални предприятия или земеделски стопанства. В тази връзка със заповед №РД№09-43/20.01.2012г. на министъра на земеделието и храните е въведена забрана за срок от четири години, считано от 01.01.2012г., като е посочено в края на заповедта, че заповедта не се отнася за риболов, пренасяне, превозване и продажба на есетрови видове риби и продукти от тях отглеждани в обектите по чл.3, ал.1, т.3 от ЗРА.

Следва да се посочи още, че в съдебно заседание от 27.10.2015г. актосъставителят е завил, че при извършената от него проверка на жалбоподателя вътре в гаражната клетка на зададения от него въпрос – тази риба от Дунава ли е ловена, жалбоподателят му е отговорил положително с да. Актосъставителят в същото съдебно заседание е заявил още, че не е виждал жалбоподателя с лодка и не може да определи лодката дали е била тази, която е видял по-рано. Заявил е, че е видял само касетите с уловената риба и не може да твърди, че жалбоподателя е бил в лодката. Малко по-надолу в същия протокол актосъставителя е заявил, че не е видял жалбоподателя да извършва улов на риба, но го вписал, защото жалбоподателя имал разрешение за стопански риболов.

Следователно АУАН не съдържа описание на всички обстоятелства, обуславящи съставомерност на еднозначно квалифицирано административно нарушение, като не са описани в пълнота елементите на състава на индивидуализираното цифрово нарушение. В акта не са конкретизирани действията, посредством които е реализирано процесното административно нарушение, действията, чрез които е осъществен твърдения от контролния орган риболов в съответствие с разпоредбите на ЗРА. Според съдържащите се в §1, т.26 и т.28 ЗРА легални дефиниции, "риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване, а "стопански риболов" е улов на риба и други водни организми, извършван в определените за това обекти с разрешени уреди и средства, с цел продажба на продукцията на пазара и реализиране на доход, независимо от това дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. В конкретния АУАН действията на жалбоподателя са описани като – изложил четири броя риба от вида „Чига“ и веднага след това е посочено – рибата е уловена в р.Дунав от жалбоподателя, който притежава удостоверение за право за извършване на стопански риболов е Черно море и р.Дунав, т.е. вмененото на жалбоподателя нарушение не е описано чрез което и да е от действията, които да са относими към някоя от изброените в т.26 хипотези. Не е отразена и характерната за стопанския риболов цел продажба на продукцията на пазара и реализиране на доход, за каквото отсъстват и данни в административно наказателното производство. Наред с това в обстоятелствената част на АУАН не се съдържат факти, свързани с това какъв е бил периодът на забраната, визиран от посочения акт, която е нарушил жалбоподателя, а е посочена само заповедта на министъра на земеделието и храните  и за каква риба се е отнасяла тя. Констатираната непълнота на акта относно словесното описание на нарушението лишава жалбоподателя от яснота относно вмененото му административно нарушение и от възможността да организира своевременно и адекватно защитата си.

 

 

 

 

И при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата незаконосъобразност, изразяващи се в неспазване императивните изисквания на нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според която в наказателното постановление трябва да се посочат ясно и без противоречиво освен датата и мястото, където е извършено нарушението, описание на нарушението, а също така и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, потвърждаващи извършеното административно нарушение.

Според словесното описание, съдържащо се в НП, извършеното от жалбоподателя административно нарушение за разлика от АУАН се променя и се изразява в това, че на 20.07.2015г. в 08,10ч. в гр.Никопол на пл.“ЕВРОПА“№13, в гаражна клетка жалбоподателя уловил 4 броя риба от вида „Чига“, като рибата била уловена в р.Дунав от жалбоподателя притежаващ удостоверение за право да извършва стопански риболов в Черно море и р.Дунав №15207900/ 05.02.2015г.

Тук освен, че се въвежда ново нарушение – уловил за жалбоподателя също отсъства пълно описание на нарушението с всичките му съставомерни признаци, каквато липса бе констатирана и относно съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, като описанието на нарушението в двата акта е различно. Описанието на нарушението не е пълно и точно, като остават неконкретизирани изрично действията, чрез които е реализиран административно наказателния състав и периода на забраната.

С оглед изложеното се налага извода, че АНО макар цифрово да е посочил разпоредбата на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА изобщо не е констатирал, че с каквито и да е действия жалбоподателя е извършил вмененото му с НП нарушение още повече, че с АУАН е констатирано, че той предлага риба, за която АНО счита, че е уловил в р.Дунав, защото имал разрешително за стопански риболов.

 

 

 

 

В случая са описани повече от едно нарушения, а е наложено само едно наказание. В административното производство няма норма, която да определя едно наказание за извършени повече от едно нарушение.

 

 

 

 

Представените непълноти в словестното описание на административното нарушение в акта и в постановлението, в което липсва опис на доказателствата, създава неяснота относно приетите действия или бездействия на жалбоподателя от административно наказващия орган за административно нарушение, неговите признаци от обективна страна и доказателствата, които го потвърждават. По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя, нарушаването на което право във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е и неяснота относно правно релевантните факти и състава на извършените административни нарушения, които подлежат на доказване в административно наказателния процес и е затруднено упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП. Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаните в АУАН и впоследствие в НП административни нарушения предпоставя пълна и ясна индивидуализация на съответното административно нарушение съобразно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

 

 

 

 

С оглед на констатираните по-горе нарушения на закона, които са допуснати в производството по установяване на административното нарушение и по налагане на административното наказание, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а жалбата да се уважи, без да се коментират подробно изложените съображения от страните.

 

 

 

 

Според настоящият съдебен състав дори и при отсъствие на посочените по - горе съществени нарушения допуснати при изготвяне на АУАН и НП, то е на лице допуснато и нарушение от страна на АНО, изразяващо се в не прилагането на чл.28 ЗАНН, предписващ освобождаване от административно наказателна отговорност при установена маловажност на деянието.

 

 

 

 

Съгласно чл.27, ал.2 ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, обстоятелството, че жалбоподателя има необходимите разрешения по ЗРА за извършване риболов, че не са събрани доказателства, че нарушителя е имал намерение да не върне обратно рибата във водата и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като за маловажни случаи на административни нарушения съгласно чл. 28, б."а" от същия закон наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

 

 

 

 

ЗАНН и ЗРА не съдържат дефиниция за маловажен случай, поради което и предвид разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, следва да намери приложение нормата на чл.93, т.9 НК, според която преценката за маловажност се извършва с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следователно преценката за "маловажност" трябва да се прави на база фактическите данни във всеки конкретен случай предвид вида на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност.

 

 

 

 

Предвид горните критерии и фактите, установени в съдебното производство, в настоящия случай са на лице предпоставките на чл. 93, т.9 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН, за определяне на извършеното административно нарушение като маловажно. В случая конкретното деяние, за което жалбоподателят е санкциониран се изразява в нарушение по чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА, като рибата е била върната във водата, т.е. липса на вредни последици от нарушението, които обстоятелства в своята съвкупност обуславят извод за изключително ниска степен на обществена опасност на деянието.

 

 

 

 

Наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата по чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността на нарушителя или най-малкото да изложи мотиви, защо не прилага посочените норми. Въпросната преценка с оглед разпоредбата на чл.53, ал.1 ЗАНН следва да предхожда налагането на санкцията, предвидена в закона. Като не е извършил дължимата преценка наказващият орган е постановил акта си в противоречие с приложимите разпоредби на материалния закон, което предпоставя и отмяната му, в съответствие с Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. по тълкувателно н.д.№1/2005г. на ВКС. Според посоченото решение преценката на административно наказващият орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са на лице, но наказващият орган не го е приложил, какъвто е и конкретния случай, това е и основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със закона.

 

 

 

 

С оглед на представените фактически обстоятелства и правни доводи относно допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на оспорените в настоящето производство АУАН и НП и относно издаване на наказателното постановление в противоречие със закона съдът счита, че постановлението следва изцяло да се отмени като незаконосъобразно, а съставения акт за административно нарушение да се третира като писмено предупреждение на жалбоподателя по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

         Предвид изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

         ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №15-048/23.09.2015г. на началник на отдел “РИБАРСТВО и КОНТРОЛ - Централен Дунав” – Русе, с което на С. Р. А., ЕГН********** *** за нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА във връзка с чл.70, ал.1 от ЗРА му било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО на съда може да се обжалва или протестира в 14 дневен срок от съобщението до страните пред ПлАдмС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: