Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Никопол, 23.10.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Никополски районен съд …. наказателен състав в открито заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря Т.М. и в присъствието на прокурора ____, като разгледа докладваното от съдията Т.Тихолов НАХД№180 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

С наказателно постановление №6/20.01.2014г. на началника сектор „ПП” към ОД на МВР - Плевен на И.Н.Е. *** на основание чл.174, ал.2,  от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. и лишен от право да управлява МПС за 24 месеца; на основание чл. 183, ал.1 , т.1 , пр.1 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.; на основание  чл. 183, ал.1 , т.1 , пр.2 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.; на основание чл. 183, ал.1 , т.1 , пр.3 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. и на основание чл. 183, ал.1, т.2 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.; като на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР били отнети 15 контролни точки.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя Е., който го е обжалвал. В жалбата си посочва, че не са налице съставомерни административни нарушения по нито една от посочените в наказателното постановление разпоредби. Излага подробни доводи относно компетентността на длъжностното лице издало наказателното постановление. Твърди, е не е извършил от обективна и субективна страна административни нарушения по чл. 174, ал.3, пр. 1, чл.100, ал.1 ,т.1, пр.1, чл.100, ал.1 ,т.1, пр.2, чл.100, ал.1 ,т.2, пр.1; чл.100, ал.1 ,т.3, пр.1 от ЗДвП. В заключение е посочил, че не е имал качеството водач съгласно параграф 6, т.25 от ДР на ЗДвП. В заключение моли съда по изложените мотиви да отмени издаденото наказателно постановление.

Първоначално разглеждането на делото е започнало пред РС – Плевен, който е провел съдебно следствие и след като е приключил съдебното следствие 27.05.2014г. се е произнесъл с определение №511/26.06.2014г., с което прекратява воденото съдебно производство по НАХД№479/2014г. по описа на ПлРС и изпраща материалите по делото по компетентност на РС – НИКОПОЛ, където след получаване на делото е било образувано НАХД№180/2014г. по описа на РС – Никопол.

Жалбоподателят се е явил лично в съдено заседания с ангажиран защитник, който е взел становище по жалбата.

         За ответника по жалбата ОД на МВР – Плевен не се е явил представител, който да вземе становище. Актосъставителят С.В. и свидетелите М.Д. и Р.М. се явяват в съдебно заседание и дават показания. За изясняване на фактическата обстановка съдът е допуснал и в качеството на свидетели са били разпитани И.К. и Л.Л..

         Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         НП е било връчено на жалбоподателя на 19.02.’14г., а жалбата е била заведена първоначално в ОД на МВР с вх.№Ж-109/20.02.2014г., поради което съдът намира, че жалбата се явява допустима, подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество същата се явява основателна.

Акт за установяване на административно нарушение №6/21.12.’13г. е съставен от С.И.В. на длъжност инспектор към сектор „ПП” - Плевен против И.Н.Е., ЕГН********** *** - мелницата за това, че на 21.12.2013г. около 20,15ч. на второкласен път №34, км.029+506 като водач на МПС – лек автомобил с ДК №ЕН59-24АК в посока Плевен – Никопол до №34, км.029+506 влиза в двора на опорен пункт с.Муселиево като водач на л.а. „АУДИ” с ДК№ ЕН59-24АК движейки се от с. Муселиево в посока опорен пункт „Муселиево”, като отказва да бъде изпробван с техническо средство ДРЕГЕР „7410” с №ARSK0267. На същия е издаден талон за медицинско изследване – 0285315. Не представя СУМПС и контролен талон. Не представя свидетелство за регистрация на МПС и полица за застраховка „ГО”.

Жалбоподателят е подписал АУАН на 02.01.2014г., като е вписал възражения. На същата дата АУАН е бил връчен на жалбоподателя.  

На проведеното съдебно следствие се установи следната фактическа обстановка:

На 21.12.2013г. съгласно съвместна заповед между Областно пътно управление, ОД на МВР ПЛЕВЕН и ОУПБЗН ПЛЕВЕН за извършване на проверки на опорните пунктове за готовността им за зимно почистване, около 19,45ч. актосъставителя и свидетелите М.Д. и Р.М. пристигнали в опорния пункт в близост до с.МУСЕЛИЕВО. Там на място установили, че в момента на пристигането им се намира само пазача. Актосъставителят и свидетелите се установили в опорния пункт, а 10-15 мин. след тях пристигнал и жалбоподателя. Свидетелят М. поискал от жалбоподателя да му представи дневник за обходи и дежурства на опорния пункт във връзка със снегoпочистването. На актосъставителя направило впечатление състоянието на жалбоподателя, а именно, че същия видимо бил употребил алкохол. На поканата на М. да представи дневника жалбоподателя заявил, че ще отиде до с.МУСЕЛИЕВО да го вземе, тъй като се намирал в дома му. Във връзка със състоянието на жалбоподателя, когато излязъл, за да тръгне към с.МУСЕЛИЕВО, актосъставителя излязъл с него и видял, че жалбоподателя се качил на л.а.„АУДИ” и потеглил към с.МУСЕЛИЕВО. Жалбоподателят се върнал в опорния пункт със същия автомобил към 20,15 часа. Като с него се возили още трима души. Актосъставителят забелязал, че жалбоподателя управлява автомобила, до него на седалката до шофьора се вози сина му, а отзад се возили други две лица, които в последствие се оказали водачите на снегопочистващите машини. Жалбоподателят донесъл поискания от свидетеля М. дневник и М. започнал с проверката по него. След като проверката приключила и жалбоподателя бил освободен от М., актосъставителя поканил жалбоподателя да бъде изпробван за алкохол. Тъй кaто техническото средство се намирало в служебния автомобил, с който проверяващите били пристигнали на място и за работата на същото се изисквало захранване се наложило актосъставителя и жалбоподателя да излязъл извън опорния пункт. До този момент актосъставителя и жалбоподателя се намирали до свидетеля М., който възприел отправената от актосъставителя към жалбоподателя покана за изпробване на жалбоподателя с техническото средство за алкохол. Първоначално жалбоподателя заявил, че няма документи в себе си и няма да бъде изпробван. След това двамата с актосъставителя излезли и отишли при служебния автомобил. Актосъставителят се качил на шофьорското място, а жалбоподателя се качил и седнал на седалката до шофьора. Двамата започнали да разговарят и в разговора, актосъставителя няколкократно поканил жалбоподателя да го изпробва за алкохол и да представи документи за управление на лекия автомобил, талон, свидетелство за регистрация и полица за застраховката „ГО”. След като актосъставителя възприел отказа на жалбоподателя, той започнал да съставя АУАН. През време на разговора жалбоподателят слязъл от колата и застанал от страната на актосъставителя, който отворил шофьорската врата. Използвайки невниманието на актосъставителя и съсредоточеността му в писането на АУАН жалбоподателя си тръгнал, като свидетеля М. забелязал и след това споделил на актосъставителя, че жалбоподателя се качил в л.а. „АУДИ” управляван този път от сина на жалбоподателя и напуснал опорния пункт. Тъй като АУАН не бил довършен, на жалбоподателя от актосъставителя била изпратена призовка да се яви в сектор „ПП” ПЛЕВЕН, където на 02.01.2014г. след призоваването му жалбоподателя се явил, запознал се със съдържанието на акта, подписал се и копие от АУАН му било връчено. По време на предявяване на АУАН на жалбоподателя била връчена заповед за отнемане на СУМПС и контролен талон.

За изясняване на фактическата обстановка по делото са били разпитани освен актосъставителя С.В., свидетелите М.Д., Р.М., И.К. и Л.Л..

В показанията си пред съда свидетелите излагат факти относно установената от съда фактическа обстановка според личните си възприятия, качествата, които са имали по време на проверката и задачите, които са изпълнявали. Показанията на свидетелите са логични и последователни, взаимно се допълват, като спомагат за изясняване на факти и обстоятелства относно поведението на жалбоподателя, времето, мястото, предмета и присъствалите на проверката лица. Във връзка с изложеното съдът кредитира показанията на свидетелите.

         Предвид изложеното и установената фактическа обстановка съдът намира, че АНО е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до засягане правото на защита на жалбоподателя.

         Видно от представената на стр.48 от НАХД№479/’14г. на ПлРС съвместна заповед е, че на основание чл.33б, ал.1, т.1 и ал.2 от ППЗМВР и във връзка със заповед №Р-201/04.10.2013г. на Министър-председателя на Р.България относно подготовката на страната за зимния сезон 2013г-2014г. за осигуряване на нормалното функциониране на инфраструктурата, снабдяването и услугите на населението е, че трите институции с оглед поставените задачи е следвало да изпратят техни представители за изпълнение на посочените в заповедта дейности. В конкретния случай изпратени за осъществяване на дейностите в заповедта били актосъставителя С.В. и свидетелите М.Д., Р.М.. Видно от предмета на заповедта е, че в него липсва изпробването, на което и да е лице от проверяващите за алкохол. Това, че актосъставителя С.В. е компетентен да извършва такава дейност и че в даденият момент в служебния автомобил е имало техническо средство не го поставя в положението да извършва такава проверка, тъй като той към този момент не е имал такава задача и на практика е излязъл извън делегираните му правомощия към момента на проверката.

         На следващо място видно от показанията на актосъставителя е, че той е започнал да съставя АУАН за това, че жалбоподателя отказал да бъде изпробван за алкохол, но не го е довършил, тъй като жалбоподателя си тръгнал. В самият АУАН обаче се сочи, че на 21.12.2013г. около 20,15ч. на път II-34 „ПЛЕВЕН-НИКОПОЛ” до километър 029+506 жалбоподателят влязъл в двора на ОП-МУСЕЛИЕВО, като водач на л.а.”АУДИ” с ДК№ЕН59-24АК, движейки се от с.МУСЕЛИЕВО в посока опорния пункт „МУСЕЛИЕВО”, като отказва да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол. В тази връзка нито от показанията на актосъставителя, нито от показанията на другите свидетели става ясно как актосъставителя, след като по различно време се е намирал в двора на опорния пункт и в самия опорен пункт е установил, че жалбоподателя е водач на посочения лек автомобил и го е управлявал по посочения път докато влезе в двора на опорния пункт. На следващо място актосъставителя вместо да изпълни предписанията на ЗАНН в чл.40-43, самоволно решил да довърши съставянето на АУАН след като призове жалбоподателя отново в разрез с изискванията на ЗАНН. Свидетелите М. и Д. сочат, че не са се явявали на 02.01.2014г., когато актосъставителя твърди, че е довършен АУАН, за да го подпишат, а са се подписали на 21.12.2013г.

         Допуснатите в АУАН нарушения по констатиране на това кога е било извършено нарушението, кой е нарушителя, кога е съставен АУАН, в какво се изразява нарушението, отделно компетентен ли е актосъставителя, присъствали ли са свидетелите и жалбоподателя при съставяне на АУАН, връчен ли е АУАН по надлежния ред са довели до ограничаване правата на жалбоподателя. Изброените пороци са били пренесени и в издаденото НП.

Следвало е АНО преди да се произнесе по преписката да провери АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване на спорните обстоятелства. Ако АНО беше извършил последното според съда би стигнал до друг извод относно това следва ли жалбоподателя да носи административно наказателна отговорност.

Предвид изложеното съдът намира, че издаденото НП следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно.

         Предвид изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

         ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №6/20.01.2014г. на началника сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен, с което на И.Н.Е., ЕГН********** *** на основание чл.174, ал.2,  от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. и лишен от право да управлява МПС за 24 месеца; на основание чл. 183, ал.1 , т.1 , пр.1 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.; на основание  чл. 183, ал.1 , т.1 , пр.2 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.; на основание чл. 183, ал.1 , т.1 , пр.3 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. и на основание чл. 183, ал.1, т.2 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.; като на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР били отнети 15 контролни точки, като незаконосъобразно.

         РЕШЕНИЕТО на съда може да се обжалва или протестира в 14 дневен срок от съобщението до страните пред ПлАдмС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: