Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Никопол, 27.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Никополския районен съд,  в публично съдебно заседание на двадесет и седми май  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА

 

         при секретаря Деница Тончева, като разгледа докладваното от председателя НАХД № 71 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Т.А.И. ***- 0270- 000074/15.02.2019г.  на началник  група, към  ОДМВР Плевен, РУ Гулянци.

Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание редовно призован, се явява лично,   подържа жалбата и моли НП да бъде отменено, като в хода на съдебните прения, излага, че  не е паркирал, на соченото място, а само е бил спрял зад полицейският автомобил за да си купи вестник и да разговаря по някакъв повод с полицаите.

Въззиваемата страна в съдебно заседание редовно призована, не се явява и не е изразила становище по делото.

 След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

           Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:

          С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/  бл. № 126260 от 25.01.2019 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движението по пътищата – ЗДвП /“Наказва се с глоба 50 лв. водач, който:, неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище;”/ за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП (Престоят и паркирането са забранени  на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници“), изразяващо се в това, че на 25.01.2019 год.,  в 11.08ч. в гр.Гулянци на ул.”Г.С.Раковски”, № 23,  като водач на л.а.  марка ”***“, с рег.№ ***, паркирал в зоната на автоспирка  на  по – малко от 5 метра.

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото.

           При така установената фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е депозирана в срок и  от лице имащо правен интерес да обжалва издаденото  НП.Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. 

            При изясняване на фактическата обстановка, обаче, след анализа на събраните писмени и гласни доказателства, заедно и поотделно, съдът достига до извода, че при установяване на твърдяната фактическа обстановка в АУАН и в последствие в наказателното постановление, проверяващите органи са допуснали грешки, които водят до непълноти и неясноти в твърдяната фактическа обстановка.

           Вменената, като нарушена е правната норма на чл.98, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата, съгласно която са забранени престоят и паркирането на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.

           Фактическия състав на административното нарушение има за основни елементи даденото превозно средство да е паркирало или да престоява върху автобусна спирка   от редовните линии за обществен превоз на пътници. 

            Следователно при установяването на това административно нарушение следва да е налице установено превозно средство върху дадена  автобусна спирка, както и превозното средства да е паркирало или да престоява. Нормата обаче, не вменява задължение на водача, това да е станало в зоната на спирката и на точно установено разстояние и то да е по – малко от 5 метра.

             От показанията на разпитаните свидетели се установя, че   жалбоподателя е спрял автомобила си, след  служебният автомобил. От показанията на свидетелите не се установи, полицейският патрул да е спрял на автобусната спирка.  Обстоятелството, че полицейският патрул е бил спрян преди или след, автобусната спирка,  а автомобила на жалбоподателя, след този на полицаите, както и факта, че нормата на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП, не вменява задължение на водачите да  паркират  или да престояват на точно установено разстояние,  не е взето предвид от административно наказващия орган, който не е извършил необходимото разследване, даващо му право да приеме за безспорно установена конкретната фактическа обстановка.

            Гореизложените факти водят до съмнения относно обективността на извършената проверка и описаните факти в АУАН, пренесени в последствие и в обжалваното НП. Не се установи според съда, жалбоподателя да е бил паркирал  в зоната на автобусна спирка на по – малко от 5м.,  т.к. ограничения във  отстоянието между паркиралият автомобил и  спирката/метрите/, не съществува във  вмененото нарушение на жалбоподателя.От друга страна, нормата на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП не забранява паркиране в зоната на автобусната спирка, а „на спирките“.Законодателя не обособява,  така да се каже зона, периметър или разстояние „на по – малко от 5м.“ около спирките,  в която е забранен на МПС, каквато е възприел, че съществува наказващият орган, нито е освободил, оправомощените органи  установяващи това нарушение, в случаят служителите на РУ Гулянци, от това задължение, които се установи безспорно, че са били паркирали служебният си автомобил в близост до автоспирката, а жалбоподателя паркирал неговият след техният.  Следователно в случая презумираната  доказателствена сила на акта бе  разколебана в хода на съдебното производство.

              Нарушената законова разпоредба не може да бъде извличана по пътя на формалната или правната логика. Това има за последица неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.

            Отделно, правоприлагането, особено в частта му на налагане на административни наказания, не може да почива на предположения.

            Съдът съобразява принципа, че всички съмнения и установени несъответствия следва да се тълкуват в полза на жалбоподателя.Липсата на безспорност в описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка водят до опорочаване на обжалваното процесно наказателно постановление и до неговата пълна незаконосъобразност.Като незаконосъобразно, процесното наказателно постановление,следва изцяло да бъде отменено. 

           Водим от горното, съдът

                                                  Р Е Ш И:

             ОТМЕНЯ  НП № 19- 0270- 000074/15.02.2019г.  на началник  група, към  ОДМВР Плевен, РУ Гулянци, с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП, на основание  чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП  на  Т.А.И. с ЕГН **********  е наложена имуществена санкция „Глоба“ в размер на 50лв.

     

          Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Плевен, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: