Описание: apis://desktop/icons/DivClose3.jpg

ЗАКОН за водите

 

 

 

 

 

Специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите се определят с наредбата по чл. 141, ал. 2.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2015 г., бр. 55 от 2018 г.)

 Областните управители назначават комисии, които веднъж в годината извършват проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях по чл. 141б, ал. 1, т. 1 и 2, а за тези по чл. 141б, ал. 1, т. 3 – веднъж на три години. Комисиите:

1. анализират предоставената информация по чл. 141, ал. 6 и извършват проверки на място на техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях;

 

дават заключение за готовността за безопасна експлоатация на язовира и съоръженията към него в нормални, екстремни и аварийни условия, въз основа на становището на всеки член на комисията;

5. (нова – ДВ, бр. 55 от 2018 г.)

 във връзка със заключението по т. 4 дават предписания на собствениците на язовири за привеждане в готовност за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях в нормални, екстремни и аварийни условия на работа, в т.ч. за извършването на ремонти и други технически дейности за привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо състояние, както определят срок за тяхното изпълнение;

6. (нова – ДВ, бр. 55 от 2018 г.)

 съставят протокол за извършената проверка, съдържащ заключението по т. 4 и предписанията по т. 5, в срок до 14 дни от проверката по т. 1, който предоставят на областния управител за утвърждаване и изпращат екземпляр от него: на собственика на язовира, Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, на кмета на общината, на чиято територия се намира язовирът, на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и на директора на съответната басейнова дирекция.

(4) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2015 г.)

 В комисиите по ал. 3 се включват представители на:

1. (В сила от 1.01.2016 г. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор;

2. Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи;

3. съответната областна администрация;

4. съответната басейнова дирекция;

5. (нова – ДВ, бр. 55 от 2018 г.)

 съответната община, на територията на която се намира язовирът.

(5) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2015 г., изм., бр. 55 от 2018 г.) Лицата по ал. 4 следва да притежават необходимата за извършване на дейностите по ал. 3 професионална квалификация.

(6) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Областният управител може да привлича допълнително експерти със съответната квалификация за участие в комисиите по ал. 3.

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

Гр.Никопол, 16.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение, ….. състав, в публично заседание на първи април две хиляди и деветнадесета година:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря Поля Видолова и в присъствието на прокурора ____, като разгледа докладваното от съдията Т.Тихолов НАХД49 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на Министерство на земеделието, храните и горите, ЕИК931909905 (актуален ЕИК831909905) със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Р.А.П. – министър срещу НП№НЯСС-42/07.02.2019г. издадено от К.М.В. – зам.председател на ДАМТН, оправомощен със заповед №А-5/02.01.2018г. на председателя на ДАМТН, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 138а, ал. 3, т.5 от ЗВ, на основание чл.201, ал.12 във връзка с чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.

        С жалбата се иска НП да бъде отменено. Излагат се твърдения, че описаната в атакуваното НП фактическа обстановка не отговаря на действителната, а изпълнението на посоченото в АУАН предписание зависи от осигуряване на значителни капиталови средства и спазване на редица законови изисквания, които обстоятелства не позволявали до момента на министерството да отстрани констатираното предписание в посочения срок. Излагат се доводи във връзка с наличието на предпоставки на чл.28 от ЗАНН, както и нарушение на чл.37, ал.1, б.Б от ЗАНН по отношение на заповед №А-517/12.07.2018г. на председателя на ДАМТН.

        В съдебно заседание жалбата се подържа от редовно упълномощен защитник.

        За въззиваемата страна редовно призована не се явява представител.

        След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

        С Акт за публична собственост №881/07.08.2002г. и №882/07.08.2002г. на областен управител - Плевен на основание чл.13, т.3 от ЗВ е обявен за държавна собственост с предоставени права на Министерство на земеделието и горите, а понастоящем МЗХГ ретензионен язовир „Драгаш войвода“, намиращ се в ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ №000067 и №000066 в землището на с.ВЪБЕЛ, общ.НИКОПОЛ с обща площ от 106698м2.

        На 23.05.2018г. междуведомствена комисия назначена със заповед №РД-12-06/18.04.2018г. на основание чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ извършила проверка на язовир „Драгаш войвода“, ПИ №000066 в землището на с.ВЪБЕЛ, общ.Никопол, собственост на МЗХГ съгласно АПДС №882/07.08.2002г., като във връзка с проверката бил съставен протокол №26/23.05.2018г. от огледа на язовирната стена и съоръженията към нея. По време на проверката било установено, че крана на основания изпускател (ОИ) е неизправен, не се затваря плътно, като са сложени чували с пясък на изхода на ОИ, за да намалят свободното източване. На база констатираното в протокол №26/23.05.2018г. от междуведомствената комисия било дадено предписание да се възстанови крана на ОИ със срок за изпълнение 31.08.2018г. За проверката, резултатите от нея, дадените предписания и сроковете за изпълнението им МЗХГ било надлежно уведомено на 11.06.2018г.

        На 12.09.2018г., след изтичане срока за изпълнение на дадените предписания и на основание чл.190, ал.4, т.1 от ЗВ била извършена последваща проверка на същия язовир в присъствието на представител на собственика за изпълнение на задължителните предписания, при която било установено, че не е възстановен крана на ОИ. Констатациите били обективирани в КП№03-04-52/17.09.2018г., който също надлежно е бил връчен на собственика на язовира.

        В последствие Министърът на земеделието, храните и горите бил поканен да се яви лично или да изпрати упълномощен представител в ДАМТН-София в 11:00 часа на 06.12.2018г. за съставяне на АУАН, като в поканата било указано, че при неявяване на посочената дата актът ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя.

        На 06.12.2018г. в присъствието на упълномощен представител на МЗХГ бил съставен АУАН №03-074/06.12.2018г. за нарушение на чл. 190а, ал.2 от ЗВ, подписан без възражения.

        В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от МЗХГ постъпило писмено възражение №85-02-384-1/10.12.2018г.

        В последствие при идентично фактическо и юридическо описание на нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление.

        Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели, от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

        При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

        Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна, поради следните съображения:

        При съставянето на акта за установяване на административно нарушение правилно е изписан ЕИК на МЗХГ. Единствено в НП е посочен неактуален ЕИК, което съдът приема за техническа грешка и нарушение, което съществено не е повлияло върху установяване на нарушението и неговият извършител, както и върху възможността последният да упражни в срок правото си на защита.

        При издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е издадено от компетентен орган.

        Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано прецизно, с неговите фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, а така също са посочени и останалите компоненти – време и място на извършване на нарушението. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон, а от там и за разминаване между описание на нарушението и неговата правна квалификация е неоснователно. Нарушението е извършено на 01.09.2018г. когато новата разпоредбата на чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ е била действаща след редакцията с ДВ бр.55/03.07.2018г. Никъде в новата, а дори и в старата редакция на текста не се прави диференциация на язовирите, дали те са ретензионни или от друг тип. Напротив, във връзка със заключението по т.4, комисиите назначени от областните управители  веднъж в годината извършват проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях по чл. 141б, ал. 1, т. 1 и 2, а за тези по чл. 141б, ал. 1, т. 3 – веднъж на три години и дават предписания на собствениците на язовири за привеждане в готовност за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях в нормални, екстремни и аварийни условия на работа, в т.ч. за извършването на ремонти и други технически дейности за привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо състояние, както определят срок за тяхното изпълнение.

Преценявайки изложеното до тук съдът намира, че правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл.28, б.А от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа за конкретния случай в чл.93, т.9 от НК, чийто разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН се прилагат в случая субсидиарно, тъй като в ЗВ, който е приложим към извършеното от жалбоподателя нарушение липсва дефиниция на това понятие. Според чл.93, т.9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Извършеното от жалбоподателя нарушение не е маловажно, тъй като то е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с другите нарушения от същия вид. По делото се събраха доказателства, че това не е първо нарушение на жалбоподателя от този вид, а поредно. В подкрепа извода на съда е справката за нарушенията на жалбоподателя по ЗВ, от която е видно, че това е поредното деяние за периода от 2018г. до 2019г. След като жалбоподателят не е съобразил поведението си с изискванията на ЗВ, той не може да претендира маловажност на нарушението, за което е санкциониран за пореден път с НП, след като и преди е извършвал нарушения от същия вид, за които са били издавани от ДАМТН наказателни постановления посочени в справката.

        Предвиденото наказание по чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите за юридическите лица е "имуществена санкция" в размер от 1000лв. до 20000 лв. В случая наказващия орган правилно е определил вида на санкцията, но при определяне на конкретния й размер обаче, не е изложил мотиви за налагането й над минималния предвиден размер в закона. Случая не се отличава с нещо по-различно от обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което съдът намира, че наказателното постановление в тази му част следва да бъде изменено, като имуществената санкция се определи в минимален размер от 1000 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

        ИЗМЕНЯ наказателно постановление №НЯСС - 42/07.02.2019 г. издадено от Зам. Председател на ДАМТН с адрес в гр.София, бул. „Доктор Г. М. Д.“ 52А, с което на Министерство на земеделието, храните и горите, ЕИК831909905 със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Р.А.П. – министър за нарушение на чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществена санкция от 5000лв. на 1000лв.

        Решението може да се обжалва пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: