Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Никопол, 21.03.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Никополски районен съд …. наказателен състав в открито заседание на първи март през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря Т.М. и в присъствието на прокурора ____, като разгледа докладваното от съдията Т.Тихолов НАХД№45 по описа за 20132г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

С наказателно постановление №639/12.12.2012г. на началника на РУП – ГУЛЯНЦИ на Н.Г.И. *** на основание чл.100, ал.1, пр.1 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 10лв., на основание чл.100, ал.1, пр.2 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 10лв., а на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и му били отнети 12к.т.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя И., който го е обжалвал. Излага доводи относно повода, поради който управлявал МПС до спирането му от полицията, като във връзка с това моли съда да се отмени издаденото НП.

Жалбоподателят се е явил в с.з. лично и с ангажиран защитник, който е взел становище по жалбата.

         За ответника по жалбата ОД на МВР – Плевен не се е явил представител, който да вземе становище. Актосъставителят С. и свидетеля Д. се явяват в съдебно заседание и дават показания.

         Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         НП е било връчено на жалбоподателя на 22.01.’13г., а жалбата е била заведена при АНО на 23.01.’13г., поради което съдът намира, че жалбата се явява допустима, подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение  №639/09.11.’12г. е съставен от В.М.С. на длъжност полицай ООР при РУП – ГУЛЯНЦИ против Н.Г.И. *** за това, че на 09.11.2012г. около 23,00ч. в същото село, по улица „ОХРИД” управлява лек автомобил „ВАЗ 2107” с ДК№ЕН05-64АХ, като при извършената му проверка се установило, че не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Освен това в хода на проверката отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест ДРЕГЕР ARSK 0270” за съдържание на алкохол в кръвта, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване от същата дата.

 Жалбоподателят е отказал да подпише АУАН, който отказ по надлежния ред е бил удостоверен с подписа и личните данни на един свидетел.

         Жалбоподателят не е изложил възражения в АУАН.

         От показанията на актосъставителя и свидетеля Д. в съдебно заседание се установява, че повод за спиране на жалбоподателя за проверка била създадена от него ситуация в с.ГИГЕН, тъй като при управление на автомобила жалбоподателя щял да се блъсне челно в патрулния автомобил. Установява се още, че след спиране на жалбоподателя при осъществената проверка било констатирано, че същият не носел свидетелството си за управление на МПС, контролен талон и лични документи. Двамата посочват, че с оглед неадекватното държане на жалбоподателя и липсата на документи за самоличност се наложило същият да бъде отведен в РУП-ГУЛЯНЦИ, където била установена самоличността му, бил съставен АУАН и на жалбоподателя бил връчен талон за медицинско изследване, тъй като жалбоподателя отказал да бъде тестван с техническо средство. И двамата свидетели са категорични, че жалбоподателят не е споменавал повода, по който се е наложило да управлява МПС по това време и в това състояние, като в заключение посочват, че в автомобила се е возило още едно лице св.П И. и след приключване на проверката върнали жалбоподателя в с.ГИГЕН, където се намирал автомобила му.

         Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя и свидетеля Д., тъй като същите са непротиворечиви, последователни, отразяват личните им възприятия и кореспондират със събрания по делото доказателствен материал, а именно АУАН и издаденото въз основа на него НП, талон за медицинско изследване, копие от страница от книга за водене на спрени и проверени МПС от служители на РУП-ГУЛЯНЦИ, страница от дневник за работа на ППД от 09.11.’12г.

         За изясняване на фактическата обстановка съдът е допуснал и са били разпитани в качеството на свидетели ГВ– баща на жалбоподателя и П И., който по време на управлението на автомобила от жалбоподателя се е возил в колата с него.

         В показанията си пред съда св.Вразказва за повода, който според него накарал сина му да управлява в този ден и час, а именно влошаване на здравословното му състояние. Излага предположения за състоянието на сина си и факта, че същият според него не е пил. В заключение посочва ориентировъчно колко време се е забавил сина му и кой през това време е бил с него.

         В показанията си пред съда св.П.И. сочи, че бил поканен от жалбоподателя да го придружи до гр.ПЛЕВЕН. Свидетелят разказва за повода и как бил спрял полицейския автомобил, кога и как били спрени, какво се случило след спирането и отвеждането на жалбоподателя за установяване на самоличността му. В заключение свидетелят е посочил, че когато се наложи  помагал на жалбоподателя при ремонта на земеделската му техника.

         Показанията на тези двама свидетели са логични и последователни, като спомагат за разкриване на отделни детайли относно повода, поради който жалбоподателя твърди, че е решил и управлявал лекия си автомобил по това време, кой е бил с него при извършване на нарушението. Според съда по отношение показанията на тези свидетели следва да се посочи, че и двамата свидетели имат връзка на зависимост със жалбоподателя – св.В е баща на жалбоподателя, а св.П.И. помагал на жалбоподателя при поддръжката на земеделската му техника. От тук за съда се налага извода, че макар съда да кредитира и обсъжда тези свидетелски показания със събрания по делото доказателствен материал с тези свидетелски показания защитата цели единствено и само изграждането на защитна теза и оправдаване на жалбоподателя във връзка с извършеното от него нарушение.

         Фактическата обстановка установена от съда се подкрепя и от представената справка за нарушител в региона по отношение на жалбоподателя.

         Предвид изложеното съдът намира за установено следното:

         На 09.11.2012г. около 23,00ч. в с.ГИГЕН, общ.ГУЛЯНЦИ, по улица „ОХРИД” жалбоподателя управлявал лек автомобил „ВАЗ 2107” с ДК№ЕН05-64АХ. Поради това, че патрулният автомобил избегнал челен удар с автомобила на жалбоподателя на центъра на с.ГИГЕН същият бил спрян за проверка. По време на проверката се установило, че жалбоподателят не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Освен това в хода на проверката отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест ДРЕГЕР ARSK 0270” за съдържание на алкохол в кръвта. за установяване на самоличността жалбоподателят бил отведен в РУП-ГУЛЯНЦИ, където му бил съставен АУАН в негово присъствие, който жалбоподателят отказал да подпише. Поради това, че отказал да бъде изпробван с техническо средство за съдържание на алкохол в кръвта му бил издаден талон за медицинско изследване. Накрая полицаите върнали жалбоподателя в с.ГИГЕН при автомобила му.

         Спазена е визираната в ЗАНН процедура по съставяне на АУАН и образуване на наказателно-административното производство срещу жалбоподателя. АУАН е съставен от компетентен орган в кръга на правомощията му, бил е подписан поне от един свидетел, датиран е, като е посочено мястото на извършване на нарушението, описано е нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, посочени са законовите разпоредби, които са нарушени, посочен е нарушителя, точният му адрес, месторабота и ЕГН.

         Доводите на защитата са изцяло неоснователни. Откъде е идвал жалбоподателя не е от правно значение за това има ли нарушение или не. Факт е, както посочва и защитника, че малко по-остро жалбоподателя взел завоя на центъра на с.ГИГЕН и за малко да се блъсне фронтално в полицейския автомобил, което станало повод за проверката. Учудващо е, че жалбоподателя в тъмната част на денонощието, когато макар трафика на МПС да е значително по-облекчен избира да се качи на собствения си автомобил и да управлява независимо от физическото и психическото си състояние, а не да се обади на тел.112 и да извика „БЪРЗА ПОМОЩ”, с която да пристигне квалифициран лекар, който да окаже помощ на баща му. Жалбоподателят решава през нощта да тръгне да търси лекарства в гр.ПЛЕВЕН въпреки, че ЦСМП ГУЛЯНЦИ е на значително по-близко разстояние, а отделно от това автомобилите на „БЪРЗА ПОМОЩ” са със специален режим на движение, който жалбоподателят и управляваният от него автомобил нямат.

         Що се отнася до доводите на защитата по отношение действията на полицията същите са неоснователни. В задълженията на лицата изпълняващи ППД не влиза транспортирането на лица, които твърдят, че не са употребили алкохол, отказват да бъдат изпробвани с техническо средство и имат талон за медицинско изследване. В компетентността на жалбоподателя е да реши какво да стори с оглед доказване на твърдението си, че не е употребил алкохол. Органите на полицията са изпълнили задълженията си по отношение на жалбоподателя.

         Във връзка с изложеното съдът намира, че АНО е достигнал до правилен извод, че жалбоподателя следва да носи административно-наказателна отговорност за извършените от него нарушения.

         По отношение вида и размера на наказанията наложени на жалбоподателя:  Относно нарушенията по чл.100, ал.1, пр.1 и 2 от ЗДвП следва да се посочи, че на жалбоподателя е наложен минималният размер на предвидената административна санкция глоба.

За третото нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП следва да се посочи, че АНО правилно е преценил размера на санкцията – размер на глобата и лишаване от право да управлява МПС, който е фиксиран на 2000лв. и 24 месеца лишаване от право да се управлява МПС след изменението в ДВ бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., която норма е действала към момента на извършване на нарушението.

Следва да се посочи, че по действалата към момента на извършване на нарушенията НАРЕДБА №Iз-1959/27.12.2007г.(отм.) за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат правилно АНО е посочил, че следва на жалбоподателя да се отнемат на основание чл.4, т.3 от наредбата 12к.т.

С оглед изложеното съдът намира, че издаденото НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

         Предвид изложеното, съдът

 

РЕШИ:

         ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №639/12.12.2012г. на началника на РУП – ГУЛЯНЦИ, с което на Н.Г.И. *** за това, че на 09.11.2012г. около 23,00ч. в с.ГИГЕН, по улица „ОХРИД” управлява лек автомобил „ВАЗ 2107” с ДК№ЕН05-64АХ, като при извършената му проверка се установило, че не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест ДРЕГЕР ARSK 0270” за съдържание на алкохол в кръвта, поради което на основание чл.100, ал.1, пр.1 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 10лв., на основание чл.100, ал.1, пр.2 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 10лв., а на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и му били отнети на основание чл.4, т.3 от НАРЕДБА №Iз-1959/27.12.2007г.(отм.) за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата 12к.т., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         РЕШЕНИЕТО на съда може да се обжалва или протестира в 14 дневен срок от съобщението до страните пред ПлАдмС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: