Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Никопол, 01.08.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Никополски районен съд ... наказателен състав в открито заседание на първи август през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря Д.Б. и в присъствието на прокурор --------------, като разгледа докладваното от съдията Т.Тихолов НАХД№23 по описа за 2016г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.78А от НПК.

         НРП с постановление от 03.02.2016г. е направила предложение за освобождаване на обвиняемата К.О.С., ЕГН********** *** наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

         Обвиняемата е била редовно призована и се е явила в съдебно заседание. В залата се явил защитника на подсъдимата с пълномощно по ДП, който е взел становище по предложението на НРП.

         НРП е била редовно призована, но не се е явил представител.

         Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

         Свидетелят К.С.Г. *** осъществявал дейност като земеделски производител. Същият имал сключени договори за наем на земеделски земи със свидетелката С.Л.М. ***. Във връзка с изпълнение на клаузите по договора си, свидетеля Г. бил предоставил на племенницата си – обвиняемата С. да извършва от негово име и за негова сметка определени дейности, като нейните задължения не били оформени в нарочен договор, пълномощно или под някаква друга форма. Съгласно тяхната договорка, обвиняемата С. попълвала документи по сключването на договори, изплащала от негово име суми по договорите, като оформяла съответните финансово-счетоводни документи.

Във връзка с клаузите на договора за наем между свидетеля Г. и свидетелката М. на последната следвало да се изплати наем в размер на 39лв. на декар за наетите от Г. земеделски земи. Понеже разполагала с телефонния номер на обвиняемата С., свидетелката М., като наближило времето за получаване на наема й се обадила. В проведеният телефонен разговор М. и С. се уточнили кога и къде, в работен ден тя да се срещне със С.. Срещата между двете се състояла в книжарницата на с.М., община Г.. Там С. броила на М. сума пари без да се подпише какъвто и да е документ за размера на сумата и лицето, което ги е получило. След това М. си тръгнала понеже трябвало да хваща автобус, за да се прибере. По-късно М. се обадила на свидетелката А.Д. и й разказала за случилото се. През есента на 2014г. свидетелката Д. се свързала с обвиняемата, която й обещала да й заплати останалата част от наема с пощенски запис на домашния адрес на свидетелката. След като това не се случило Д. отново се свързала с обвиняемата, като в разговора се уточнили сумата да се изпрати с пощенски запис, но вече на адреса на кантората на Д.. След този разговор обвиняемата престанала да приема телефонни разговори от свидетелката Д., което положение продължило до 29.01.2015г. На тази дата на известните адреси на свидетеля Г. – служебен и домашен била изпратена покана от свидетелката Д. за това, че й се дължи сумата в размер на 200лв. Тази сума не била изплатена.

През пролетта на 2015г. свидетелката М. отишла в с.М. с личен превоз. Повода за посещението й бил факта, че на другите наследници не бил изплатена частта от полагащият им се наем за обработваните от Г. земеделски земи. В с.М. тя отишла в стопанския двор, където се срещнала с обвиняемата и провела разговор, в който обвиняемата й показала РКО с нейния подпис и изписана в него цялата сума, която се дължала за обработваните от Г. земеделски земи. Същият ордер бил предаден на свидетелката В.П.П., осчетоводен от нея през месец декември 2014г., като доказателство за изплатен наем в пълен размер на свидетелката М.. Недоволна от разговора с обвиняемата, която твърдяла, че на М. е изплатена цялата дължима за наема на земеделските земи сума, свидетелката М. ***, където подала жалба.

Във връзка с твърденията на свидетелката М. за това, че получила само частично плащане по договора, което я мотивирало да подпише аренден договор за следващата година на ДП била изготвена експертна справка, а в хода на разследването била назначена съдебно-графологическа експертиза относно изписания текст и положения подпис в цитираното РКО. Съгласно заключението на ВЛ по експертизата подписа в РКО не е положен от свидетелката М., имитиран е, но ВЛ сочи, че е невъзможно да се установи авторството му, т.е. изписан ли е от С. или друго лице. По отношение на текста в РКО вещото лице сочи, че  обвиняемата С. го е изписала.

Установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

По отношение на писмените доказателства установената фактическа обстановка се подкрепя от писмения сигнал на свидетелката М. ***, копие от договор за наем от 13.06.2014г., копия от 2бр. договори за наем от 30.07.2013г.,  протокол за доброволно предаване на РКО за рента 2013г.-2014г., оригинал на РКО за рента 2013г.-2014г., характеристична справка за обвиняемата, извадка от дневника за аналитична сметка за периода 01.12.2014г. – 31.12.2014г. за ЗП К.Г., справка за съдимост, копие на известие за доставяне и покана до ЗП К.Г. за доброволно изплащане на сума.

Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя и от показанията на разпитаните свидетели М., Д., Г. и П..

От показанията на М. и Д. се установява в какви родствени връзки са свидетелките, повода за посещението на М. при обвиняемата в с.М., плащане и получаване на сумата, уговорките между тях, повода за второто посещение на М. при обвиняемата и неговият резултат, разговора в последствие между свидетелките М. и Д., както и предприетите от последната действия.

От показанията на Г. и П. се установява къде и като каква работи обвиняемата, с какво се занимава Г., какви са отношенията между Г. и обвиняемата, и между Г. и свидетелките М. и Д., дължи ли той пари на М., какви документи се съставят за изплащане на наема на земеделските земи, кой е счетоводител на земеделския производител и бил ли е осчетоводен процесния ордер.

Показанията на свидетелите са логични и последователни. Отразяват личните им впечатления по отношение на възприетите от тях факти. Следва обаче да се посочи, че съда не кредитира показанията на свидетелката М. по отношение твърденията й, че обвиняемата не й е изплатила цялата дължима сума, тъй като по делото не се събраха доказателства в тази насока. Единствено показанията на свидетелката Д., която е роднина на М. и изпратената от нея покана до Г. са в тази насока, което според съда не е достатъчно за достигане до единен извод за вината на обвиняемата по повдигнатото й обвинение.

         От така изяснената фактическа обстановка съдът намира за изяснено от правна страна следното:

         С деянието си обвиняемата К.О.С. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.309, ал.1 от НК за това, че на неустановена дата през периода 01.01.2014г. до 31.12.2014г. съставила неистински частен документ – финансово счетоводен документ /РКО/ за изплатена аренда в размер на 390лв. и го употребила, за да докаже правото й за получаването й.

         Състава на чл.309, ал.1, предл.1 от НК въвежда едно двуактно, формално престъпление с предмет частен диспозитивен документ. Тази форма на усложнена престъпна дейност изисква дееца да е осъществил два акта, функционално свързани по между си и въз основа на едно решение преследвайки една и съща цел - съставяне на частен документ и използването му като доказателство за съществуването, несъществуването или изменението в дадено право, задължение или правоотношение. Всеки акт сам по себе си не представлява престъпление, но извършено в съвкупност те осъществяват състава на чл.309, ал.1 от НК. Престъплението е довършено с извършването на втория акт - използването на документа като доказателство, като не е необходимо настъпването на вредоносен резултат.

         В настоящия случай обвиняемата С. е била натоварена като племенница на свидетеля Г. без нарочен писмен договор, в който да са посочени задълженията, пълномощно или по друг начин да извършва от негово име и за негова сметка определени дейности свързани с попълване на документи по сключването на договори за аренда, наем, изплащане от името на Г. на парични суми по договорите, като оформяла финасово-счетоводни документи.

         По смисъла на чл.93, т.1, б.А и б.Б от НК обвиняемата С. не е имала качеството на длъжностно лице, но е изпълнявала сходни функции, които са й били възлагани от свидетеля Г.. Установи се по делото, че текста в РКО, с което на свидетелката М. е била изплатена сумата от 390лв. несъмнено е бил изписан от обвиняемата. Експертът от приетата от съда експертиза сочи, че подписа в същото РКО е имитиран, като не е на свидетелката М., нито е изписан от обвиняемата и е невъзможно да се установи авторството му. По делото не се доказа документа да е съставен от обвиняемата чрез другиго. Това би било възможно в две хипотези, а именно ако е налице съучастие или деянието да е извършено при условията на посредствено извършителство. В първият вариант е необходимо да е налице общ умисъл, който да обхваща всички елементи на престъпление от обективна страна, а във втория - дееца съзнателно да е мотивирал трето лице да състави неистинския частен документ по такъв начин, че наказателната отговорност на третото лице да не може да бъде ангажирана било поради това, че то е наказателно неотговорно или че е действало при обстоятелство, изключващо вината. Подобни твърдения в настоящото производство не се наведоха от представителя на обвинението, а безспорно се установи, че РКО не е подписано от обвиняемата от името на свидетелката М..

За да се приеме, че едно волеизявление изхожда от определен правен субект е необходимо той да го е удостоверил с подписа си, поради което автентичността, истинността на изявлението ще се засегне, когато се въздейства върху подписа. Изписването на данните на клиента в РКО от обвиняемата, срока за който се дължи сумата, нейния размер с цифри и думи, макар и да са написани саморъчно от обвиняемата, която не отрича този факт не могат да се квалифицират като съставяне на неистински документ, защото не засягат произхода на изявлението. В конкретния случай се установи, че намиращия се на стр.27 от ДП РКО не е бил подписан нито от обвиняемата, нито от свидетелката М., след което на М. е била изплатена сума на място и тя си тръгнала без да възрази, без да се състави на място какъвто и да е документ за получения размер на сумата, за която М. и Д. твърдят в показанията си, че представлявала част от общия размер на рентата, която се дължи на наследниците. В последствие заедно с останалите документи РКО е бил изпратен на счетоводителя обслужващ свидетел Г. като земеделски производител за осчетоводяването му, т.е. обвиняемата е действала със съзнанието, че РКО е истински документ и в частта относно изявлението на М., като поради това деянието не е осъществено и от субективна страна.

         Инкриминираното РКО представлява частен диспозитивен документ, с който се постига съгласие между страните, което поражда правоотношение между земеделския производител, свидетел Г. и индивидуалния клиент-свидетелката М.. В настоящото производство се установи, че този РКО е неистински, поради което представлява годен предмет на престъпление по чл.309, ал.1, предл.1 от НК.

         По отношение на втория акт от изпълнителното деяние – използване на неистинския частен документ като доказателство се установи, че обвиняемата е представила същия заедно с други документи на главния счетоводител, който обслужва земеделския производител. Именно С. си е послужила с РКО като доказателство, че съществува правоотношение между земеделския производител и свидетелката М., като по делото не се установи обвиняемата да е имала интерес от използването на инкриминираното РКО за установяване възникването на правоотношение въз основа на него, тъй като правоотношенията между земеделския производител и М. са били уредени с друг договор за обработка на земеделски земи за определен период, на които един от собствениците е била М.. Напротив, от показанията на свидетел Г., който в конкретния случай се явява пряк ръководител на обвиняемата през инкриминирания период се установи, че С. е изпълнявала съвестно задълженията си, като това е единствения такъв случай до настоящия момент. Според съда С. е възприела, че процесното РКО е подписано лично от М., поради което не е използвала този неистински частен документ умишлено.

         С оглед изложеното съдът намира, че обвиняемата С. следва да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

По отношение разноските по делото с оглед разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК същите следва да останат за сметка на държавата.

         На основание изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

На основание чл.304 от НПК във вр. с чл.78а от НК ПРИЗНАВА К.О.С. – родена на ***г***, ***, ***, българска гражданка, със средно-специално образование, омъжена, не работи, неосъждана, ЕГН********** за невиновна и я ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение по чл.309, ал.1 от НК.

На основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по делото остават за сметка на държавата.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред ПОС в 15-дневен срок от днес.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: