Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Никопол, 17.07.2019г.

 

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

 

          НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД,   в открито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и  деветнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛЯ НАУМОВА

 

            при секретаря, Деница Тончева, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ гр.д.657  по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

            Депозирана е искова молба от Н.Г.В. ***, чрез адв.Л.Г., в която се твърди, че е собственик на  л.а. *** с рег.№ ***, който преимуществено се ползвал от баща му Г.В.. Твърди, също, че на 24.11.2016г. в гр.Никопол, ответника Г.И.Г. от с.гр., при управление на служебното си МПС – багер, собственост на ВиК Никопол, в резултата на неспазване на правилата за движение по пътищата, при маневра на заден ход е  блъснал,  собственият му автомобил, управляван от баща му  в предната лява част. Твърди се, че в резултата на това ответника е предизвикал ПТП с материални щети, изразяващи се в повреда на преден калник, предна броня, предна престилка, преден капак, преден фар и други. Твърди, също, че ответника поел ангажимент,  доброволно да заплати  стойността на необходимият ремонта на автомобила на ищеца, както и стойността на повредените части. Въпреки тази уговорка,  в последствие той отказал и се възпротивил да заплати каквато и да била сума.Твърди, също, че за отстраняване на повредите по собственият му автомобил, ищеца закупил предна престилка, основа за предна броня, преден ляв калник, преден капак и др. авто части необходими за привеждане на автомобила му в първоначалният му вид.Твърди, че неспазвайки разпоредбите на ЗДвП, ответника виновно му е причинил имуществени вреди, поради което за него е налице правен интерес от предявяване на насоящият иск.Прави се искане за постановяване на решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 435.00лв., представляваща стойността на причинените в резултат на ПТП имуществени щети на автомобила му, ведно с законната лихва, считано от дата на причиняване на вредите - 24.11.2016г. до окончателното изплащане на сумите.Представя доказателства.Прави доказателствени искания.Претендира разноски.

              В срока по чл.131 от ГПК, ответника Г.И.Г. ***, чрез адв.А.З. от ПлАК депозира отговор, в който оспорва иска по основание и размер и моли да бъде отхвърлен изцяло. Твърди, че  водача на автомобила  Г.Н.В., е пасивно легитимиран да отговаря по иска, а не ответника, т.к. Г.В. е станал причина за настъпилото на 24.11.2016г., около 8ч. сутринта, в ***, ПТП, като е нарушил   правилата за движение, визирани в чл. 23, ал.1 от ЗДвП, като се е движил на несъобразено разстояние от движещото се пред него превозно средство - багер, управляван от ответника, който не е могъл да избегне удряне в него, когато то намали скоростта. Твърди се че при  това свое нарушение водачът на автомобила, Г.В.,   е причинил твърдените имуществени вреди, и отговорността да поправи същите е негова, а не на ответника. Твърди, се също, че след пътнотранспортния инцидент, Г.В. е напуснал мястото и не е изчакал пристигането на контролните органи - нарушение на чл. 123, ал.1, т.З, б.”в” от ЗДвП.Възразяват, че ПТП не е регистрирано, не са установени по законов ред, твърдените от ищеца имуществени  щети, не е подписан двустранен  КП и не е съставен такъв и АУАН по съответният ред.Излагате се съмнения за неизправност на автомобила на ищеца, управляван от  Г.В., липса на застраховка ГО,  удостоверение за технически преглед или, че водача му е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества.Ответника излага също, че не е налице съгласие,  относно механизма на ПТП и чия е вината за настъпване на същото. Ответника твърди още, че на 24.11.2016г. около 8ч. сутринта, със служебния багер се движил по ул. ***,  със скорост около 10км./час  в посока центъра на града, когато в района на училище „Х. Ботев”, пред  входната врата, забелязал шахта, която била под нивото на асфалта. Намалил скоростта, за да премине плавно през проблемната шахта. В същия момент забелязал в огледалото за обратно виждане лек автомобил, тъмен на цвят, който бил на около метър и половина зад багера. Дал мигач и спрял вдясно на платното. Слязъл от служебната машина и се приближил към спрелия автомобил. Забелязал, че левият фар на *** е леко пукнат, а левият калник и предният капак са огънати. Водачът Г.В., баща на ищеца,  бил зад волана на колата. Ответникът му казал „Къде караш? Не виждаш ли багера?”, на което Г.В. отговорил „Сега ще извикам КАТ”. Г. му заявил, че няма проблем да се обадят на полицията. Ответника твърди също, че в това време в насрещната лента минал автомобил, управляван от лице, което ответникът не познава, който намалил и на когото Г.В. казал „Иди извикай КАТ”. След като спрелият автомобил потеглил, Г.В. попитал ответника: „Ти пил ли си?”, а ответника му отговорил, че не пие. Няколко минути след този разговор водачът на лекия автомобил Г.В. потеглил от местопроизшествието в посока центъра на гр. Никопол и не изчакал пристигането на органите на КАТ. Ответникът останал на мястото около два часа. През това време разговарял няколко пъти със своя началник г-н М., тъй като закъснявал за мястото на ВиК повредата в с. Дебово, за където отивал. След като минали около два часа и органите на реда не били посетили мястото на| произшествието, началникът му казал да отива на работа.Твърди също, че около седмица след пътния инцидент, ответникът бил извикан да се яви при началника на КАТ - Никопол. При явяването си в КАТ му било съобщено, че срещу него от името на Г.В. има жалба, затова че „му бил ударил колата”. 

               В заключение, ответника излага, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с основание чл.45 от ЗЗД, т.к.: 1. Не е извършил  твърдяното действие - маневра на заден ход; 2. Не е налице причинна връзка между действията му и твърдяните имуществени щети върху посочения лек автомобил; 3. Ответникът няма вина за увреждането на лекия автомобил, тъй като се е движил правомерно и не е нарушил правилата за движение по пътищата.Прави доказателствени искания.

              Представя по делото писмени бележки, от процесуалният му представител, в които се излагат аналогични твърдения на изложените в отговора на ИМ и поддържани в хода на делото.

               От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено  от фактическа страна следното:

               По делото като писмени доказателства са приети – свидетелство за регистрация на л.а. *** с рег.№ ***, складова разписка от 30.12.2016г., за сумата от 100лв/на л.5 по делото/ , 2 бр. фискални бонове  от 23.12.2016г. и от 24.12.2016г. за сумата от общо 358лв./л.6/, доказателства за извършена проверка по случая от органите на РУП Никопол, вкл. докладна записка, сигнал и сведение от И.Б., и обяснение от Г.Г../ талон на багер с рег.№ *** и пътен лист сер.А № ***/24.11.2016г.

            За установяване механизма на ПТП, от страна на ищеца са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на св. И.Б., св.Г.В. и  св.Л. С..

                Св. И.Б., очевидец и св.Г.В., водач на автомобила, заявяват, че багера, управляван от ответника се е движил, по пътното платно, по ул.***, в района на училище Хр.Ботев,  в посока от ВиК към града, а след него автомобила на ищеца, управляван от баща му – св.Г.В., когато багера внезапно предприема маневра назад/ св.Байракатаров, зяявява, видях,  „багера се движи назад“/.  В момента в който св. Г.В., възприел, че багера се движи на заден ход, натиснал клаксона на автомобила си, но въпреки това,  багера,  ударил управляваният от него автомобил в предната  лява част. Реализирало се ПТП с материални щети само по автомобила. Според св.Г.В., ответник по делото, не бил преценил, че с движението си създава пряка опасност на движението, в това число и на автомобила след него и  попитал водача на багера “Ами ако имаше човек?“. Ответника и св.Г.В., се разбрали да не викат полиция, а автомобила да се отремонтира от св.Л.С. ***. Още същият ден, непосредствено след произшествието, те посетили с.Ж. и св.Л.С..Последният, твърди, че един преди обед преди Нова година , не си споня точно коя,  при него  отишли ответника и св.Г.В. които му заявили, че „Са блъснали кола.Г. бил с багера отпред, Г.  отзад“. Св.С.,  твърди също, че питал,  дали е дошъл КАТ, но те му казали,  че са се разбрали и няма да идва КАТ. Св.С., твърди, още, че останал с убеждението, че ответника,  ще заплати поправката на автомобила на св.Г.В.. Ответника, се интересувал и за стойността на частите.  Св.С. заявява също, при разпита си в с.з., че : «Мисля, че звъннах на Геори и той каза, че не поема вината за автомобила и не го интересува. Г. си замина. След няколко дни дойде и поиска да закупя частите- преден капак, преден калник. Г. каза, че фара ще закупи сина му. Той ме пита дали мога да го направя, само да му съдействам. Оказа се, че трябва да се закупи и предна маска. Отремонтирахме автомобила с негова помощ. С негови средства закупихме частите от Г.. Г. не ми е давал пари. Не съм говорил по този повод с Г.. Г. донесе фара, а другите части аз ги закупих с парите от Г.. Г. каза, че се е движил напред и багера е тръгнал назад и докато е свирнал, багера го е ударил».

            По искане на ответника е разпитан св.Хр.М., негов, началник, който твърди, че видял багера и багериста непосредствено след ПТП, като ответника казал, че чака КАТ.Св.М., видял, че на багера и багериста им нямало нищо, след което продължил.Св.М., твърди, че ответника му казал, че него го е ударил автомобил, а от св.Г.В., при случайна среща на улицата, разбрал, че багера спрял внезапно и св.Г.В. се блъснал в него с автомобила си.Този свидетел твърди също, че багерът е в гаранция и се поправя от специална група от Плевен, само ако има по него щети, но такива не са установени.От показанията на св.М. се установява също, че багера е технически изправен, както и че при движение на заден ход, на багера се включват индикации със светлини и писукащ звуков сигнал.

             Съдът кредитира свидетелските показания като обективни, резултат на непосредствени впечатления и им дава вяра.

             По делото е изслушана и  съдебна автотехническа експертиза, изготвена от ВЛ В.И., от която се установява, че:1/ в процеса на транслативно движение на заден хода на процесният багер, автоматично се включват задни светлини и акустично/звуково/ предупреждение, което заедно с работата на двигателя е със сила на звука до 101 ДВ/децибела/.; 2/ преди излизане от гаража на процесният багер, същият е бил изправен, а на водача му – отв.Г.Г. е извършен ежедневен инструктаж по безопасност на движението и 3/технически е възможно попътно движение на процесният багер, в полагащата му се пътна лента на 24.11.2016г. по ул.Ал.Стамболийски в гр.Никопол и реализиран тилен удар в задната му част в процес на реализираното закъснително движение на л.а. Голф. 

            Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и компетентно. Същото не е оспорено от страните.

            От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

           Заявената искова претенция е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Предявения иск е процесуално допустим – заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – ищцата твърди, че в резултат от противоправно действие на ответника е претърпяла имуществени вреди, чието парично възмездяване претендира.

            Съобразно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил другиму. За да е основателен предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки- противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата.

        Съгласно презумцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД  вината на дееца се счита за налична до доказване на противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника -делинквент.

           За установяване на останалите предпоставки на деликтната отговорност, доказателствената тежест носи от ищеца - при условията на пълно и главно доказване.

            Липсата дори и на една от така изброените предпоставки- води до неоснователност на предявения иск./Решение № 242 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5739/2007 г., III г. о., ГК/.

             Спорни по делото са механизмът и обстоятелствата, при които е извършено ПТП на посочената дата и вината на водача на багера и на автомобила.

              Настоящият състав намира, че всички посочени елементи на отговорността на ответника бяха доказани по делото: 

           Според съда ответника е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно,  нормата на чл.40 ал.1 от ЗДвП, която указва че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

         В настоящият случа, не се събраха доказателства, ответника да е нарушил разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП, която задължава водачът на ППС да се движи  на такова разстояние от движещото се пред него друго ППС, че да може да избегне настъпването на ПТП ако последното намали скоростта си или рязко спре, т.к., същият не ударил намиращият се пред него багер, защото е спрял или е намали скоростта, а защото багера е предприел, движение на заден ход и той е ударил автомобила, а не обратното, както стана ясно от  разпита на св. И.Б., св.Г.В. и  св.Л. С..

           Твърденията на ответника, изложени в отговора на ИМ, че е намалил, за да премине плавно през шахта на пътя, останаха абсолютно голословни.Предвид габаритите на багера, тези аргументи според съда са и житейски несъстоятелни.  

           Предвид събраните по делото доказателства, главно от разпита на свидетелите очевидци – И. И.Б. и св.Г.В. и косвено от показанията на  св.Л. С. и Хр.М., както и от заключението на ВЛ, основните причини за ПТП е  движението назад на багера в траекторията на движение на л.а./полагащата му се пътна лента/ и недостатъчното време, с което разполагал водача на л.а. за да спре преди възможното стълкновение. Предвид габаритите на двете МПС/багер и л.а./, двамата водачи субективно имат възможност теоретически да възприемат другия участник в движението предвид габаритите на двете МПС за различно време, като времето за възприемане на автомобила от водача на багера е по-малко от времето за възприемане на багера от водача на автомобила. Според съда, с оглед времето и разстоянието(между двете МПС), водачът на автомобила не би имал техническа възможност да предотврати произшествието.

           Според настоящият състав, отговорността е на ответника, т.к. по делото  се установява противоправно поведение именно от него,  при използване на МПС, в случаят багер. Констативен протокол, или доброволно подписан такъв между страните е само едно от възможните за доказване, настъпване на ПТП, когато такова е констатирано по установения ред от длъжностни лица, чрез официален удостоверителен документ, но на него законът не е придал някакво конститутивно значение нито по отношение настъпването на ПТП, нито по отношение отговорността на застрахователя за вредите от него, така че и наличието на застраховка ГО у водача на л.а., в случаят е без значение за настоящото производство.

              В случая настъпването на ПТП и неговият механизъм,  е установено чрез показанията на двама свидетели, очевидци като същите са непротиворечиви по отношение това кога и как то е настъпило, и косвените показания на св.Л.С., който твърди, че останал с впечатление, че щетите за ремонта по автомобила на ищеца ще се заплатят от ответника, което логично води до извода, че той се счита виновен за причиняването им, факта, че в последствие ответника се е „отметнал“ така да се каже от този си ангажимент, не променя горните изводи.Горната сума се дължи и със законната лихва, считано от дата на причиняване на вредите  – на която дата  на ответника му е станало   известно настъпването на щетата.

               Относно претърпените имуществени вреди: Представени са складова разписка и 2бр. фискални бонове, за закупуване на претстилка предна, основа за брона пр.лява пластм., калник преден ляв и капак преден, за Голф 98, за сумата от общо 435.00лв  Съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна и доказана. Ищеца е направила разход за  закупуване на авто части за притежаваният от него автомобил, който разход е в пряка причинно следствена връзка с претърпяното ПТП, който разход не би бил сторен ако не е неправомерното поведение на ответника, който не му е заплатил, стойността на щетите, повече от 2г., след настъпилото ПТП, което е наложило и завеждане на настоящото гражданско дело.Между впрочем ответника не твърдиа, че е заплатил стойността на претърпените имуществени щети от ищеца, и счита, че не му ги дължи, т.к. не е виновен за настъпилото ПТП.

               Предвид изхода на делото в тежест на ответника следва да бъдат възложени и претендираните от ищеца разноски в размер на общо 530лв., от които сумата от 50лв., представлява заплатена д.т., сумата от 80лв., задепозит за ВЛ и сумата от 400лв. за адвокатско възнаграждение.

              Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА, Г.И.Г. с ЕГН ********** ***,  ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.В. с ЕГН ********** сумата от  435.00лв.,  представляваща претърпените от ищеца,  имуществени вреди,   изразяващи се в повреди в предната лява част на собственият му л.а. *** с рег.№ *** в резултат на реализираното на 24.11.2016г. ПТП в гр.Никопол по вина на  ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на причиняване на вредите – 24.11.2016г. до окончателното и изплащане, както и сумата от  530.00лв., представляваща направените по делото разноски.

 

           Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :