РЕШЕНИЕ

№     

гр. Никопол, 08.07.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НИКОПОЛСКИ  РАЙОНЕН СЪД,   в публично заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ НАУМОВА

при секретаря  Деница Василева  като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 320 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Постъпила е молба  К.К. Спасоа с настоящ адрес ***,  чрез адв.Л.К. против  С.Й.И. ***.бряг  в която се твърди, че страните  живеели на семейни начала, от което съжителство имат родено едно дете -  В.С.И. с ЕГН **********. Твърди, че от 12-13г. живее на съпружески начала  с ответника   на кваритра в гр.Ч.Б., до месец юни 2018г.,  през  което време многократно се карали, събирали и разделя ли, като повода бил, че от  10-11г., ответника злоупотребявал с алкохол и наркотици, които смесвал. Твърди, че т.к., ответника бил задлъжнял на дилари на наркотици, двамата избягали и се криели в гр.Плевен.Ищцата твърди, че през месец септември 2018г., си намерила работа като шивачка, но ответника не искал да работи и да помага за отглеждането на детето им. Поради това, двамата се разделили, като ищцата заживяла под наем с леля си и детето им на квартира в гр.Плевен. Твърди, че ежедневно ответника по молбата ги тормози психически, като използва остра и груба словесна агресия срещу нея, в присъствието на детето им,   порад което детето им се страхувало да се вижда и да контактува са баща си.   Твърди, че нееднократно ответника и е  удрял в присъствието на детето  и нейни близки шамари.  Държел се ужасно грубо с нея, пред приятели познати и детето.Твърди, че през месец ноември 2018г. започнали по – интензивни актове на насилие от страна на ответника, за което ищцта подала синал в 1-во РПУ в гр.Плевен.Твърди, че през месец март 2019г., ответника отишъл уж да работи в Чехия, но през април се върнал и отново започнал да вика и да тропа на вратите на жилището им, т.к. искал да види детето им, но то се страхувало и не желаело срещи с баща си, а той обвинявал за това ищцата. Твърди, че на 14.05.2019г., ответника отново блъскал и тропал по вратата на жилището им, когато лелята на ищцата му отворила.Твърди, че ответника се нахвърлил с удари върху леля и, а тя се опитала да и помогне.Тогава ответника нанесъл и на ищцата множество удари с ръце и крара в главана, в гърба и раменету, по ръцете и гърдите. Твърди, че детето им също присъствало в апартамента им и се разпищяло.  Твърди, че молителката отново подала жалба ва полицията.   Твърди, че в резултат на постоянно отправяните обиди, заплахи и дори побои детето и  се страхувало от баща си, и не желаело да общува с него, когато е в пияно състояние.Твърди, че в повечето случаи ответника идвал в дома им пиян и дрогиран, винаги правил скандали, обиждал я и я заплашвал, и ставал все по – агресивен и неконтролируем. Твърди, че на 18.05.2019г., се съгласила да се види с ответника, т.к. той настоявал да говори. Твърди, че тя отишла на среща с ответника без детето.Твърди, че селд като ответника видял, че е без детето им направо започнал да я шамари, слд което той тръгнал към дома и, където се сбил с баща и.  Заявил и че няма страх от никой, нито от полицията нито от прокуратурата и ще ги прибива всеки ден. Мило съда да направи необходимото, за да може молителката и близките и даса в безопасност.

                В с.з. се явява лично и  с адв. К. и моли, в хода по същество да бъдат наложени на ответника всички предвидени в закона мерки за защита спрямо нея и детето им, за максимално предвиденият срок.   

            Ответникът не взема становище по молбата,  в с.з. не се явява и не се представлява.

           Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

             Не е спорно между страните, че са съжителствали на семейни начала и от това съжителство е родено малолетното дете В.С. И. с ЕГН **********.

           Този факт се установява и от представеното Удостоверение за раждане по акт № 1985/18.10.2012г.   

           Молителката е представила по делото Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че декларира, че е обект на физическо и психическо насилие от страна на ответника на 14.05.2019г. и на 30.11.2018г., изразяващо се в нанесен побой, постоянен, периодичен тормоз и заплахи. 

              Видно от съдебно-медицинско удостоверение за пред съда № 258/19г. се установява, че при прегледа на молителката на 16.05.2019г., са установени следните увреждания: лек оток и уплътняване на меките тъкани с диаметър 4см. на лявата буза.В горната трета на мишницата на лявата ръка има  ивицесто моравокафеникаво кръвонасядане 4/1,5 см. с разляти граници. В долната трета на предмишницата на дясната ръка има три овални моравозеленикави бледовати, слабо личащи овални кръвонасядания с диаметър 1,5-2см., разположени едно под друго /отпечатъци от пръсти/.   

             От показанията на свидетелите  К.Д.С. и В.Д.М., които съдът кредитира като преки, логични, взаимнокореспондентни и в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства, се установява, че ответника, отишъл в дома в който живее молителката детето и и нейната леля св. В.М.,   на когото тя отворила входната врата по грешка.ответника влязъл и започнал   да  бие с ръце, молителката  и св.В.М. в присъствието на детето.   

             От становището на ДСП Плевен  се установява, че детето Валентин  е присъствало на инцидент на 14.05.2019 г. развил се между страните по делото.Тези факти се установяват също,   по данни от  молителката и нейните близки, които са  споделили,  изложеното в молбата. Установява се също, че детето е спокойно, тихо и кротко и не проявява, агресия и автоагресия.

            ДСП Плевен не е са установил контакт с ответника по делото, без да се сочат причини за това.   

            По делото е постъпила информация от УМБАЛ д-рГ.С. Плевен, ОДНБПЗ, че ответника не се води ва диспансерно наблюдение в същото отделение, но е лекуван еднократно стацинарно във Втора психиатрична клиника по  обща психиатрия и зависимости към същият УМБАЛ, за периода от 24.03.2017г. до 13.04.2017г. с диагноза:“Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиати.Синдром на зависимост.“.

           При така установеното, съдът прави следните изводи:

          От всички представени по делото доказателства, безспорно се установява, че молбата, подадена на 21.05.2019г., е в едномесечния срок от твърдяният акт на домашно насилие – на 14.05.2019г., т.е. същата е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Установи се, че ответникът и молителката са лица, които са били във фактическо съпружеско съжителство – основание за активната легитимация на молителката по чл. 3 т. 2 от ЗЗДН. На база представената декларация от молителката, сочеща упражнено психическо и физическо насилие спрямо нея на 14.05.2019г., съдът приема на осн. чл. 13 ал. 2 т.3 от ЗЗДН, че действително е налице такова насилие от ответника на посочената дата.

          Наличието на такива действия спрямо молителката от части се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства.  

           Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена връзка или които обитават едно жилище. Съдът счита, че действията на ответника спрямо молителката на 14.05.2019г., представляват акт на домашно насилие по смисъла на закона - психическо и физическо насилие.

           Не се установи по делото ответника да е упражнил по отношение на детето Валентин физическо или психическо насилие.С оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН, предвиждаща, че за психическо и емоционално насилие върху дете, се смята и  всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие, съобразно становището на отдел Закрила на детето и представената инхформация по делото, че ответника се е лекувал от психическо и поведенческа зависимост дължаща се на употреба на опияти, съдът намира, че негативните преживявания на майката в резултата на неблагоприятният психо –климат, неминуемо се отразяват и на детето/въпреки, че видно от социалният доклад при детето не се наблюдават отклонения в поведението му/. Поради изложеното, съдът намира, че по отношение на детето валентин И. е извършен акт на домашно насилие на дата 14.05.2019 г., тъй като той е присъствал и е станал свидетел,   на обидни и заплашителни думи, и нанесен побой  по отношение на   майка му от ответникът по молбата – баща на детето.

           Поради изложеното, съдът намира, че молбата е основателна   и на ответника следва да бъдат наложени предвидените в закона и поискани от молителката мерки за защита по чл. 5, ал.1, т.т. 1, 2, 3 и4  от ЗЗДН – да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката. Следва да се забрани на ответника да приближава молителката и детето и, както и местоработата на молителката,  жилището им находящо се в гр.Плевен,  и местата им за социални контакти и отдих,  на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 10 месеца, който съдът намира за адекватен, като съобразява, че страните по делото имат общо дете -  и във връзка с упражняване на родителските си права, е желателно тази мярка да е за относително по-малък срок с цел възстановяване на нормалните им взаимоотношение в качеството им на родители на детето и с цел уреждане на родителските права по отношение на детето им Валентин.

          Следва да се определи временно, за същият срок от 10м., местоживеенето на детето Валентин да е при неговата майка.

           В случаят мярката по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН - задължаване на извършителя да посещава специализирани програ, според съда няма да доведе до промяна в поведението на ответника, доколкото същото се определя от зависимостта на същият към опиати.

           На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лв. Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и  да уведомят прокуратурата за това.

При този изход на делото, и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса  в размер на 80 лв. по сметка на НРС.

          Молителката  е претендирала разноски по делото и е представила доказателства за направени такива, в размер на 160лв., за адвокатско възнаграждение, поради което  същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

          Воден от горното, съдът

 

                                              РЕШИ:

 

             ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА  на осн. чл. 5 ал. 1 т. 1, 2, 3и 4 от Закона за защита от домашното насилие, както следва :

1.ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал.1 ЗЗДН, С.Й.И. с ЕГН **********  ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие  по отношение на  молителката К.К.С. с ЕГН ********** и детето В.С. И. с ЕГН **********.

 2. ЗАБРАНЯВА на С.Й.И. с ЕГН ********** да приближава К.К.С. с ЕГН ********** и детето В.С. И. с ЕГН **********  и   обитаваното от тях жилище  в ***, както и местоработата и, и местата им за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 10 месеца, считано от постановяване на настоящото решение.

 3. ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеенето на малолетното  дете  В.С. И. с ЕГН ********** при неговата майка К.К.С. с ЕГН ********** за срок от 10 месеца, считано от постановяване на настоящото решение.

ОТХВЪРЛЯ молбата на К.К.С. с ЕГН **********  в частта, с която се иска постановяване на мярка за защита по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН.

             ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила. 

              ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката и на ответника.

             В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта, С.Й.И. с ЕГН ********** да бъде задържан незабавно на осн. чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.

              ОСЪЖДА на осн. чл. 5 ал. 4 и чл.11 ал.2 от Закона срещу домашното насилие, С.Й.И. с ЕГН **********  да заплати по сметка на НРС глоба в размер на 200.00 лв. и държавна такса  в размер на 80.00 лв. по сметка на НРС.

              ОСЪЖДА   С.Й.И. с ЕГН **********  да заплати в полза на К.К.С. с ЕГН **********, направенияте от нея деловодни разноски в размер на 160.00лв.

 

            Решението може да се обжалва пред ПлОС в 7- дневен срок от връчването му на страните.

                                                                  

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: