РЕШЕНИЕ № ______

гр. Никопол, 30.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Никополски районен съд, …… граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря Поля Видолова, като разгледа докладваното от съдията ТИХОЛОВ  гр.д.№287 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид:

В НРС с вх.№№1317/29.05.2019г. е постъпила искова молба от Н.И.К., ЕГН********** ***, ***, като майка и законен представител на малолетната М.Д.А., ЕГН********** и непълнолетната В.Д.А., ЕГН********** срещу Д.А.К., ЕГН********** ***, чрез пълномощника му адв.Б.К. от ЛАК.

В исковата молба ищцата твърди, че бракът между нея и ответника е прекратен с решение №6/17.01.2018г. по гр.д.№683/‘17г. на НРС, като упражняването на родителските права върху родените от брака две деца бил предоставен на нея. Сочи още, че със същото решение, съдът е осъдил ответника да заплаща ежемесечна издръжка, чрез ищцата в размер на 120лв. за всяко едно от децата. Допълва, че от присъждане на издръжката в посочения размер е изминал продължителен период от време, в който са настъпили промени в социално-икономическите условия на живот в страната, в следствие на което са нараснали и нуждите на двете деца от храна, облекло, здравни и образователни потребности.

От ищцата се излагат още доводи за здравословни проблеми на непълнолетната В.А., възникналите в следствие на това специфични нужди и повишаване на разходите за рехабилитация. Навеждат се и доводи за малолетната М.А. относно посещавани от нея уроци по пиано, за които ищцата сочи, че заплаща допълнителна, ежемесечна такса. Изтъква се от ищцата, че потребностите на децата, адекватни според възрастта им са нараснали, като във връзка с това ищцата твърди, че сама осъществява тяхното отглеждане. Навежда доводи, че работи като пощенски раздавач в пощенска станция гр.Никопол и с получаваното от нея възнаграждение в размер на 424лв. покрива нуждите на децата. По отношение на ответника ищцата сочи, че той е работоспособен, не страда от заболявания и заплащането на по-висок размер на издръжката е в неговите възможности, тъй като работи в гр.София и извършва ремонтни дейности на частни обекти. По отношение имотното състояние на ответника, ищцата сочи, че той притежава идеални части от жилище в гр.Никопол, къща в с.Л., личен автомобил, не полага грижи за други лица, нито имал задължения за издръжка на други деца. Твърди, че ответника не взима никакво участие в отглеждането на децата и не спазвал режима на лични отношения с тях.

В заключени ищцата моли съда да постанови решение, с което да измени размер на заплащаната от ответника издръжка, а именно за непълнолетната В.А. от 120лв. на 250лв., а за малолетната М.А. от 120лв. на 150лв.

Представя писмени доказателства.

Не са направени доказателствени искания.

С разпореждане №388/04.06.2019г., съдът е разпоредил на основание чл.131, ал.1 от ГПК да се изпрати препис от ИМ и приложенията на ответника. За разпореждането на съда ответника е бил уведомен на 13.06.2019г, като с вх.№1735/08.07.2019г. е получен писмен отговор от ответника.

В отговора ответника сочи, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Допълва, че твърдението на ищцата за възможността му да плаща по-висок размер на издръжката за всяко едно от децата било неоснователно. В тази връзка от него се сочи, че е регистриран като безработен, живее заедно с майка си и работи инцидентно, като изплащал кредит към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД с месечни вноски, за който сочи, че бил изтеглен от ищцата още по време на брака. В допълнение от ответника се предлага размерът на издръжката да се увеличи на 128лв. за всяко едно от децата, което било според възможностите му. Навеждат се още доводи, че ответника изпълнявал задълженията си към децата, редовно плащал издръжка за децата, като давал на ръка пари на ищцата, отделно от плащането на присъдената издръжка за допълнителни лични нужди на децата.

Ответникът оспорва исканите изменения в размера на издръжката за всяко едно от децата.

Ответникът оспорва представените като доказателства от ищцата, а именно медицинско направление №1633/19.08.2015г., снимка от 19.08.2015г., амбулаторен лист №000791/27.09.2016г. и написаните на ръка листове, като излага аргументи, че те са от период преди прекратяване на брака от НРС между страните, а също така и че не са заверени по надлежния ред.

Представят се писмени доказателства.

Направено е доказателствено искане.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прецени ги по реда на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК по отделно и в тяхната съвкупност, като прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните и се установява от съдебно решение №6/17.01.2018г. по гр.д.№683/‘17г. на НРС, че бракът между страните е прекратен с развод на основание чл.50 от СК и упражняването на родителските права върху родените от брака две деца, а именно малолетната М.Д.А., ЕГН********** и непълнолетната В.Д.А., ЕГН********** е предоставено на ищцата. Със същото решение съдът е осъдил ответника Д.А.К., ЕГН********** да заплаща за всяко едно от децата ежемесечна издръжка, чрез тяхната майка и законна представителка в размер на 120лв.

Не е спорно между страните и се установява от представените две заверени копия на удостоверения за раждане серия Р №001436/26.09.2003 на община Плевен и серия УС-О №090043/05.08.2009г. на община Никопол, че Д.А.К., ЕГН********** е баща на децата М.Д.А., ЕГН********** и В.Д.А., ЕГН**********.

Видно от удостоверение изх.№2372/18.07.2019г. е, че ищцата е получила брутно месечно трудово възнаграждение като пощенски служител в РУ“СЕВЕРЕН ЦЕНТРАЛЕН РЕГИОН“-БП ПЛЕВЕН за месец юни 2019г. в размер на 559,77 лв.

Съгласно регистрационна карта №10005854/13.06.2019г. ответникът е регистриран в БТ-Никопол като безработен.

От представените удостоверения №42/29.05.2019г. и №43/29.05.2019г. за децата В.А. и М.А. се установява, че те са ученици в СУ“Хр.БОТЕВ“ гр.Никопол съответно в девети и трети клас.

От представените с исковата молба медицинско направление от УСБАЛО „Проф.Б.Б.“гр.София, 3бр. амбулаторни листове №791/‘16г., №472/‘19г. и №700/‘19г., медицинско направление за рехабилитация №411/‘19г., медицински документи за прегледи при стоматолог-ортодонт и приетите от съда в съдебно заседание от 26.07.2019г. амбулаторен лист №893/18.07.2019г. и новата рентгенова снимка за състоянието на гръбначния стълб на В.А. се установява, че тя има заболяване, посочено в исковата молба, което датира още от 2015г. и понастоящем, за което са извършвани контролни прегледи, проследяващи от една страна развитието му, а от друга страна са довели до ежемесечни посещенията при ортодонт и поставяне на скоби на двете челюсти на детето, за които са правени разходи за лечение.

От представените две квитанции за месечни такси за детето М.А. се установява, че същата посещава уроци по пиано, за които ищцата е заплащала такси по обучението й.

От представеното извлечение от кредитно досие от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД се установява, че ответника изплаща заем, за който в хода на съдебното дирене се наведоха доводи, които съда прие, че е изтеглен преди прекратяване брака между страните и който към настоящия момент се изплаща от ответника с месечни вноски в размер на 140лв., за което са представени 6бр. оригинални вносни бележки.

От представеното постановление за отказ да се образува ДП по преписка №293/‘18г. на НРП се установява, че след прекратяване на брака ответникът по настоящето дело за определен период от време поради обективни причини не е изплащал определения от съда с цитираното по-горе решение размер на издръжката за двете деца, като след намесата на НРП, той е изплатил дължимите суми и към настоящият момент с оглед представените по делото 18бр. вносни бележки за внесени издръжки на децата датиращи от 15.03.2018г. до 28.06.2019г. той е изпълнявал вмененото му задължение към децата.

Съдът кредитира показанията на св. В.Б., въпреки че е заинтересована от изхода на спора, като майка на ответника. Показанията й са преки, логични и в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че К. е живял заедно с нея, но понастоящем ответника се е преместил да живее в гр.София, където да намери по-бързо работа, за да може да преживява и редовно да изплаща издръжката за децата. Свидетелката сочи, че до Новата 2019г., ищцата е получавала от ответника отделно от издръжката и пари на ръка, като последният е взимал децата при себе си, когато е имал възможност. Допълва, че когато децата имат нужда, те не са лишавани от нищо, за което се грижи ответника.

От приетия по делото социален доклад се установява, че двете деца живеят с майка си в гр.Никопол в жилище под наем. Децата нямат затруднения в обучението, отлични ученички са и с добро поведение. Детето М. посещава уроци по пиано, което е свързано с допълнителни разходи. Относно детето В. в доклада се сочи, че тя има заболяване "Сколиоза", което представлява гръбначно изкривяване, в следствие на което за това дете са възникнали специфични нужди довели до повишаване на разходите за рехабилитация. Взето е становище, че с увеличаване възрастта на децата, нарастват нуждите им за храна, облекло, образование, здравеопазване, което налага увеличаване на средствата за задоволяване на материалните им и духовни потребности.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По искът с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК:

Имайки предвид правната квалификация на иска за увеличение на присъдена издръжка за ненавършилото пълнолетие дете В. и малолетната М., а именно нормата на чл.150, във връзка с чл.143, ал.2 СК и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, ищцата следва да докаже следните предпоставки на така претендирания иск - че ответникът е родител на двете деца, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер от 250лв. за детето В. и 150лв. за детето М., материалната възможност на ответника да дава такъв размер на издръжките и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащите от издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения родител). Не всяко изменение, обаче дава основание за промяна на размера на присъдената издръжка, а само това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. За допускане изменение на размера на издръжката е достатъчно да е налице някоя от тези предпоставки, като изменението на материалните възможности на задължените родители следва да бъде преценявано с оглед на това дали поисканото увеличение ще бъде основателно за целия претендиран размер, респ. е възможно и това увеличение да бъде поето от родителя, който полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете В. и малолетно дете М. (когато са намалели материалните възможности на родителя, от когото се претендира увеличението на издръжката).

Според чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т. е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. и теорията - Н., Л., "Семейно право на РБ", стр. 488, изд. 1994 г.). Задължението на родителя за плащане на издръжка обаче не е безусловно, що се касае до даването на издръжката и зависи от възможността на същия да предоставя такава - арг. от чл.143, ал.2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или деца. В противен случай същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.

По делото безспорно е установено и не се спори, че малолетната М.Д.А., ЕГН********** и непълнолетната В.Д.А., ЕГН********** са деца на ответника Д.А.К., ЕГН**********.

Съдът намира, че от определяне размера на действащата издръжка е изминал един не особено дълъг период от време – малко повече от 1 година, но са настъпили други трайни изменения във възможностите на двамата родители да дават издръжка на детето. При определяне на размера на дължимата понастоящем от ищеца издръжка е съобразено от съда, че към този момент съгласно Постановление на МС №320/20.12.2018г. за определяне на нов размер на МРЗ за страната същият е 560лв.

Ищцата по делото, като майка и законна представителка на децата е получавала трудови доходи в брутен размер на 559.77лв., които е реализирала от дейност като пощенски служител в БП-Плевен. В настоящото производство се установи, че от 2015г. детето В. страда от заболяване, което е диагностицирано като „***“ и което налага освен рехабилитация и посещения при специалист – ортодонт за контрол на скобите поставени на двете челюсти на детето в пряка връзка със заболяването, което съставлява трайно изменение в обстоятелствата. От друга страна, това заболяване не е било взето предвид при първоначалното произнасяне на съда за определяне размерна на издръжката за това дете след прекратяване на брака между страните.

Друго изменение в обстоятелствата, които съда установи е по отношение детето М., която с оглед индивидуалното си развитие и музикални наклонности посещава уроци по пиано, които също са увеличили нуждите от финансови средства и представляват изменение в обстоятелствата. Това обстоятелство също не е било взето предвид при първоначалното определяне размера на издръжката за децата.

По отношение ответника се установи, че той макар и да е регистриран в БТ-Никопол като безработен работи в София, където реализира доходи. Същият в отговора на исковата молба е предложил на ищцата да заплаща за всяко едно от децата по-висок размер на издръжката, а именно в размер на 128лв., което навежда съда на извода, че получаваните от него доходи му позволяват да заплаща по-голяма издръжка за всяко едно от децата.

Такова изменение е налице и във възможността на майката за всяко едно от децата да осигурява по-висок размер на издръжката им, което се установява от представеното удостоверение за доходи.

Поради гореизложеното съдът намира, че след съобразяване на всички настъпили трайни изменения във възможността на двамата родители е да осигуряват издръжка в по-висок размер от първоначалния, като с оглед Постановление на МС №320/20.12.2018г. за определяне на нов размер на МРЗ за страната, съдът намира, че следва този размер да се определи на 150лв. детето В. и 140лв. за детето М..

Относно всички твърдения, изложени от двете страни по делото и ангажирани доказателства в този смисъл за изтеглен и погасяван кредит, както и регистрацията като безработен на ответника, съдът намира, че задълженията не следва да се отчитат с приоритет, като намаляващо възможностите на родителя за осигуряване на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца. Баланс в тази насока съдът намира в увеличените разходи от страна на майката по заплащане посещенията при ортодонт и уроците по пиано, за които ответника не заплаща.

Задължението за издръжка е общо на двамата родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си, поради което съдът следва преди всичко да определи един общ размер на необходимата на детето издръжка.

Установи се по делото, че и двамата родители нямат други деца, на които да дължат безуслово издръжка.

Съдът приема, че необходима за издръжката на непълнолетната В.Д.А., ЕГН********** сума е в размер на 150лв., а за малолетната М.Д.А., ЕГН********** сума е в размер на 140лв. месечно по следните съображения:

По делото не бяха ангажирани доказателства за драстично нарасналите потребности на децата, тъй като се установи, че те са пораснали само с една година, не е променяно училището, в което учат и при определяне на предходния размер на издръжката не са съобразени хроничните заболявания на непълнолетната. Не се установи настъпването на нови обстоятелства с траен характер в този смисъл. Установи се обаче, че ответника е безусловно задължен да заплаща издръжка за двете деца, няма други ненавършили пълнолетие деца, на които да дължи издръжка. Макар и регистриран като безработен, бащата получава доходи, които му позволяват да изплаща издръжка в този размер месечно за всяко едно от децата. Майката получава доходи по трудово правоотношение, които също и позволяват да понася издръжки в този размер без съществени затруднения. Съдът приема, че полагането на лични грижи за децата не оказва съществено влияние върху разпределяне тежестта на издръжката за всяко едно от децата, като в тази връзка следва посочените размери на издръжките за всяко едно от децата да се поемат по равно между родителите.

За разликата до 250 лв., искът по отношение издръжката на непълнолетната В.Д.А., ЕГН********** следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, а по отношение малолетната М.Д.А., ЕГН********** искът до претендирания размер от 150лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника дължи заплащане на ищцата Н.И.К., ЕГН********** ***, ***, като майка и законен представител на малолетната М.Д.А., ЕГН********** и непълнолетната В.Д.А., ЕГН********** на направените от нея разноски в настоящото производство съразмерно с уважената част на исковата претенция, но по делото няма доказателства за направени разноски от нея, поради което съдът не дължи произнасяне.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата дължи на ответника заплащане на направени разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, като в тази връзка с оглед представеният списък с разноските от ответника следва същата да бъде осъдена да заплати на ответника по компенсация съобразно отхвърлената част на исковете сумата от 116,67лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Никопол държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 72,00 лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение №6/17.01.2018г. по гр.д.№683/‘17г. на НРС издръжка, която Д.А.К., ЕГН********** е осъден да заплаща на детето В.Д.А., ЕГН**********, като го УВЕЛИЧАВА от 120лв. на 150лв., считано от 29.05.2019г. ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, като за разликата до предявения размер от 250лв., отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение №6/17.01.2018г. по гр.д.№683/‘17г. на НРС издръжка, която Д.А.К., ЕГН********** е осъден да заплаща на детето М.Д.А., ЕГН**********, като го УВЕЛИЧАВА от 120лв. на 140лв., считано от 29.05.2019г. ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, като за разликата до предявения размер от 150лв., отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата Н.И.К., ЕГН********** ***, *** да заплати на ответника Д.А.К., ЕГН********** *** сумата от 116,67лв. представляваща направените от него разноски по делото съобразно уважените части на предявените искове.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника Д.А.К., ЕГН********** *** да заплати по сметка на Районен съд - Никопол държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 72,00лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от уведомяването на страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: