Р Е Ш Е Н И Е

гр. Никопол, 24.10.2016г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         НИКОПОЛСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  граждански състав в  открито съдебно  заседание, на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ  НАУМОВА

 

при секретаря Д.Б., като разгледа докладваното от съдията НАУМОВА гражданско дело № 192/2016г.  по описа на НРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

           

               Ищеца Община Гулянци твърди, че е сключил на 18.02.2014г., с ответника Т.Т.Н. *** договор за наем по силата на който е предоставила ползването на 2 бр. недвижими имоти общинска собственост, представляващи пасище, мера с № №040020 с площ от 82.448дка. в м.“Лавицата“ в землището на с.Крета и № 040011 с площ от 4.270дка. в с.м. и землище. Съгласно уговореното,  ответника не заплатил дължимата наемна цена в размер на 434.60лв., дължима  при подписване на договора. Ищеца претендира в настоящото производство наемна цена в общ размер на 531.13в., от които главница в размер на  434.60 лева,  за стопанската 2014г., мораторна лихва върху главницата в  размер на 93.53лв. за периода от 28.02.2014г. до 05.05.2016г., както и законна лихва от 05.05.2016г. до окончателното плащане. Представя доказателства, претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

               В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца, адв. Н.Н. от ПлАК . Представя списък по чл.80 от ГПК.

              В срока по чл.131 от ГПК  е постъпил отговор от ответника Т.Т.Н.,  с който оспорва предявените искове, с възражения, че въпреки сключения договор за наем, не дължи плащане по него, тъй като не е ползвала земеделската земя, предмет на договора –  въпреки, че с ищцовата община уговорили в договора, че те и предоставят спокойно и безпрепятствено ползване на пасището за срока на действие на договора, представител на общината – горският Балурков и  забранил да извършва почистване от дървета в пасището, чрез сеч, т.к. нямала надлежно разрешение за това. Ответницата излага и това, че няколко дни след проверката на горския, през 2014г. подала молба до Община Гулянци за разрешение за сеч в пасището, но отговор и досега не получила. Моли да не бъде  осъдена да плати претендираните суми, т.к. не ги дължи, защото не е ползвала мястото.

            Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

             Не се спори по делото,  и това се установява от представеното  копие на договор за наем, че страните по делото са сключил на 18.02.2014г., Договор № 112 за наем на земеделска земя/посище, мера/ собственост на Община Гулянци, обл.Плевен, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване  2 бр. общински недвижим имот/ПОС/, представляващи пасища, мера с обща площ от 86.918 дка в м.“Лавицата“  в землището на с.Крета,   за срок от 1 година. Съгласно договора наемната цена била определена в размер на 434.600лв. и за двете пасища, за стопанската 2014г., платима при подписване на договора. 

              Не се спори по делото също, че наемната вноска  не била заплатена от наемателя- ответник, поради което Община Гулянци с писмо от 05.04.2016г. е поканила наемателя, в 7-мо дневен срок да заплати  сумата от 434.60лв.,   дължима за стопанската 2014/2015г. по договор за наем с ищцовата община № 112 от 18.02.2014г.

           При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

            За успешно провеждане на искове с правно основание чл.232, ал.2   от ЗЗД в тежест на ищеца е докаже, че е налице наемно правоотношение между страните  и че ищецът е изпълнил задължението си по договора за предаване на вещта.

             Между страните не е налице спор, че процесните имоти са публична общинска собственост и представляват земеделска земя с НТП – пасище, мера. Съгласно чл.24а, ал.5 от ЗСПЗЗ /в редакцията си от 19.02.2013г./ - Отдаването на земите от общинския поземлен фонд, с изключение на мерите и пасищата, под наем или аренда се извършва чрез търг или конкурс при условия и по ред определени от общинския съвет. Съгласно чл.37п, ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ /в редакцията си от 19.02.2013г./ - Мерите и пасищата - общинска собственост, могат да се отдават под наем или под аренда само на земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни, или на лица, които са поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние за срок 5 години. По искане на арендатора или наемателя договорът може да се сключи и за по-кратък срок. Съгласно чл.101, ал.1, ал.2, т.1 и 2 от ППЗСПЗЗ /в редакцията си от 03.07.2012г./ - Договорите за ползването на мерите и пасищата от държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд се сключват от общината за срок 5 календарни години или за по-кратък срок по искане на ползвателя. Договорите се сключват до 31 декември. Дължимите годишни арендни и наемни вноски за мерите и пасищата от държавния поземлен фонд се заплащат авансово по сметка на общината в следните срокове: 1. при подписване на договора - за първата година; 2. до 31 декември на предходната календарна година - за всяка следваща година от срока на договора.

             От съвкупния анализ на представените по делото доказателства се установява, че процесният договор за наем е сключен в съответствие с изискванията на ЗСПЗЗ и съгласно условията, посочени в ППЗСПЗЗ, поради което настоящият състав намира, че същият е действителен и е породил наемно правоотношение между страните.

               Не е спорно между страните, че   е сключен договор за наем, по който наемодателят е изпълнил задължението си да предаде на ответника отдадените под наем пасища, съобразно уговореното.   

              Не е спорно още, че ответникът-наемател не е изпълнил задължението си заплащане на наемната цена.

              Доводът на ответника, че не е извършил плащане, т.к.  е бил възпрепятстван да ползва имота от община Гулянци, като последната не му е издала разрешително за сеч, което ответника е поискал писмено, е неоснователно поради следните съображения:

         Съобразно разпределената доказателствена тежест, с разпореждането за насрочване на делото в с.з. от 28.06.2016г./виж л. 17/,  ответника не е представил доказателство, че поискал издаване на заповед от Община Гулянци за сеч,  в процесните две пасища,  нито, че е обжалвал мълчаливият отказ на Община Гулянци да се произнесе по така депозираното заявление, в 1м. срок./Поради бездействието на ответника и с цел обективно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е дал възможност и на ищеца да представи доказателства в тази връзка, въпреки, че не носи док. тежест да установи този факт, но същият също не е представил док. за това/.

         По силата на представените по делото договор  за отдаване под наем на земеделска земя/пасище, мера/  от общинския поземлен фонд, ответника като наемател на посочените в договора имоти, се е задължил да поддържа наетите имоти във вид годен за ползването им като мери и пасища.

            Съобразно на това задължение, ответника е следвало в случай, че установи наличието на множество дървесна растителност, която да  възпрепятства ползването на земеделската земя – пасище, мера предмет на договора за наем, според техния  начин на трайно ползване,  да поиска от съответните компетентни органи  издаване на разрешително за сеч – Община Гулянци или Общинска служба Земеделие, която се определя според броя, вида и др. на дървесината. 

             С разпоредбата на чл.32, ал.1 от Закона за опазване на общинското имущество е забранено отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата, като по аргумент от ал.2 и ал.3 разрешение за отсичане и изкореняване до пет дървета и на лозя до 1 декар се дава от кмета на района или кметството въз основа на писмена молба и при наличие на уважителни причини, като за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар същото се дава от началника на управление „Земеделие” при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини/ като напр. множество дървета които възпрепятстват ползването на имота като пасище/. 

    Недоказано остана твърдението на наемателя да е уведомявал наемодателя за каквато и да било невъзможност за ползване на наетите земи/или на част от тях. Не се установи, по делото, ответника да е бил възпрепятстване да ползва пасищата, като не му се издава разрешение за сеч в тях още повече, че това положение датира няколко седмици, според ответника, след сключването на договора,  като началната дата на действие на договора е 18.02.2014г.

 След като не е изпълнил задължението си, а именно да заплати договорената наемна цена, то претенцията    за осъждане на  ответника по чл.232, ал.2 от ЗЗД  се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена в претендираният размер и период.

 Предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата се явява също изцяло основателен.

  При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в настоящото производство, разноски за д.т. в размер на общо 100лв.  за което ищеца е представил доказателства.

   Т.к. ищеца не е представил по делото доказателства, че договореното адвокатско възнаграждение претендираното от него е заплатено по банков път,/документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането/, съгласно посоченото в договора за правна помощ, то същото не следва да му се присъжда,  съобразно т.1 от Тълкувателно Решение №6 постановено 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2013г. по описа на ВКС ,ОСГТК.

   Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА   Т.Т.Н. с ЕГН  ********** ***   ДА ЗАПЛАТИ на Община Гулянци с ЕИК 000413691 следните суми: 

- 434.60лв., представляваща  неплатена годишна наемна цена за стопанската 2014/2015г.  по Договор за наем № 112/18.02.2014г. на земеделска земя/пасище, мера/ собственост на общ.Гулянци, обл.Плевен

- 93.53лв., представляваща мораторна  лихва  за забава върху горната сума за периода от 28.02.2014г. до 05.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.05.2016г.  до окончателното изплащане

- 100.00лв. разноски по делото.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: