РЕШЕНИЕ №.......

 

гр. Никопол, 04.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Никополският районен съд, …… граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тодор Тихолов

 

при секретаря Поля Видолова и в присъствието на прокурора.................., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №192 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове по чл.183 от ЗЗД във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

В НРС с вх.№843/04.04.2019г. е постъпила искова молба от „ВАНГЕЛИС 13“ЕООД, ЕИК202465797 със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от П.Е.М. гражданин на Република Гърция, ЛНЧ**********, лична карта №АК158164/17.10.2011г., чрез адв.Б.К. от ЛАК със съдебен адрес *** срещу ответницата Р.Д.Г., ЕГН********** с адрес ***. В исковата молба ищеца сочи, че на 06.01.2014г. в гр.Плевен бил сключен договор за покупко-продажба на лек автомобил „***“ с ДК№*** собственост на ищеца. Допълва, че по силата на същия договор ответницата се задължила да заплати на ищеца сума в размер на 800лв., които да се преведат по личната му сметка в банка „ДСК“ЕАД в срок до 31.01.2014г. Сочи се още, че ищецът предоставил описаното МПС на ответника, но и до настоящият момент не получил продажната сума. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 800лв. представляваща продажната цена на автомобила, като се присъдят и направените по делото разноски. В заключение е посочено, настоящата искова молба да се счита за изпратена покана до ответника.От ищецът се представят с исковата молба писмени доказателства. Не са направени доказателствени искания.

         С разпореждане №248/10.04.2019г., съдът е разпоредил на основание чл.131, ал.1 от ГПК да се изпрати препис от исковата молба и приложенията на ответника Р.Д.Г., ЕГН**********. За разпореждането на съда ответницата е била уведомена на 30.04.2019г. лично. С вх.№1320/29.05.2019г. е постъпил в срок писмен отговор от ответницата. В отговора си до съда, ответницата излага доводи, че оспорва изцяло твърденията в исковата молба, като сочи, че същата е неоснователна по основание, размер и е недоказана. Ответницата заявява, че не дължи сумата от 800лв. на ищеца поради изплащане. Прави възражение на основание чл.110 от ЗЗД и сл. за изтекла давност и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска по чл.79 от ЗЗД в едно със законните последици от това. Моли съда да не присъжда разноски на ищеца, а на основание чл.80 от ГПК на ответницата да се присъдят направените разноски по делото. От ответника с отговора не се представят доказателства.

Съдът прецени приетите писмени доказателства по вътрешно убеждение и приема за установено от фактическа страна следното:

         Не се спори между страните, че на 06.01.2014г. в гр.Плевен между тях бил сключен договор за покупко-продажба на лек автомобил „***“ с ДК№*** с нотариална заверка, в който договор дружеството представлявано от ищецът и ответницата постигнали съгласие, че ответницата купува от дружеството представлявано от ищеца описания в договора автомобил за сума в размер на 800лв., като уговарят, че ответницата ще изплати изцяло и по банков път по личната банкова сметка *** „БАНКА ДСК“ЕАД в качеството му на управител на дружеството уговорената цена в срок до 31.01.2014г.

         На 06.01.2014г. в гр.Плевен Р.Д.Г., ЕГН********** в качеството й на собственик с нотариално заверено от същия нотариус, като този по договора за продажба на МПС пълномощно, упълномощила П.Е.М. гражданин на Република Гърция, ЛНЧ**********, лична карта №АК158164/17.10.2011г. с изброените в пълномощното права отнасящи се до лек автомобил „***“ с ДК№***.

         Безспорно е също така, а и видно от приетото от съда извлечение за периода 01.01.2013г. до 13.02.2019г., че на посочената сметка на П.Е.М. гражданин на Република Гърция, ЛНЧ********** не е постъпвала сума в размер на 800лв., която да е била внесена от ответницата.

         Не се спори също, че с решение №176/28.11.2014г. по гр.д.№116/‘14г. състав на НРС се е произнесъл, като е отхвърлил предявения от „ВАНГЕЛИС – 13” ЕООД с.Д., представлявано от  законният си представител Е.М.П., чрез адв.Ст.Б. от ПлАК против Р.Д.Г. *** иск за разваляне на договор за продажба на МПС от 06.01.2014г. по съдебен ред, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. Решението е в сила от 22.12.2014г.

         Не се спори също, че в НРП на 19.01.2015г. е било образувано наказателно производство срещу П.Е.М. гражданин на Република Гърция, ЛНЧ**********, лична карта №АК158164/17.10.2011г. за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, а именно, че през 2014г. противозаконно присвоил чужда движима вещ лек автомобил „***“ с ДК№***, собственост на Р.Д.Г., ЕГН********** (неправилно изписана с първо име Ралица). В хода на ДП, НРП на основание чл.25, т.2 от НПК във връзка с чл.244, ал.1, т.1 от НПК е спряла ДП№20/‘15г., като постановлението на НРП е било обжалвано и потвърдено от НРС с определение №137/23.07.2018г. по ч.н.д.№187/‘18г. в сила от същата дата. С постановление от 14.02.2019г. по ДП№20/‘15г., НРП на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратила ДП, като постановлението не е било обжалвано и влязло в сила.

         Спорен между страните е останал въпроса изтекла ли е давността по чл.110 и сл. от ЗЗД с оглед направеното от ответницата възражение, което е от съществено значение и във връзка с предявените искове.

         На първо място следва да се посочи, че ответницата чрез процесуалния си представител своевременно, с отговора е направила възражение за изтекла давност, което съда е приел, но в тази насока от ответницата не са представени доказателства.

Следва да се посочи пак в тази връзка, че съда с определението по доклада не е приел исковата молба да е и покана към ответницата за заплащане на претендираната сума в размер на 800лв., като е изложил мотиви в тази част.

         Преценявайки приетите доказателства и възражението, съдът направи следните изводи:

Уговорената между страните цена е като цяла сума, а не на вноски, за да се приложи правилото, че с настъпването на падежа на всяка вноска тя е ставала изискуема и по отношение на нея е започвала да тече погасителна давност, т.е. не са налице периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Понятието "периодични плащания" се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Винаги, когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД".

Процесното вземане, за което претендира ищеца в качеството му на управител на дружеството произтича от договор за покупко-продажба на лек автомобил, за който договор е спазена формата за сключването му, ответницата е станала собственик на лекия автомобил, като е следвало сумата в размер на 800лв.  да се преведе по личната сметка на управителя на дружеството в банка „ДСК“ЕАД в срок до 31.01.2014г. В тази връзка съдът намира, че за конкретния казус следва да се приложи общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 от ЗЗД. Съгласно  чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Задължението, което ответницата е поела е било с крайна дата 31.01.2014г. и неделимо, т.е. страните по договора са постигнали съгласие, че ответницата следва да внесе цялата сума. На 01.02.2014г. задължението е станало изискуемо, тъй като липсва уговорка за изпращане на покана до другата страна по договора и от тази дата е започнала да тече петгодишната погасителна давност за вземането на дружеството, представлявано от ищеца срещу ответницата.

С оглед другите производство водени в НРС, а именно решение №176/28.11.2014г. по гр.д.№116/‘14г. на НРС и ДП№20/‘15г. на НРП, съдът с оглед разпоредбата на чл.116 от ЗЗД намира, че не е настъпило прекъсване на давността, тъй като с решението си по гражданското делото съдът е отхвърлил предявения на друго основание иск от ищеца в настоящето производство, а НРП е прекратил с постановлението си ДП. По делото не се представиха доказателства за инициирано и проведено изпълнително производство от ищеца срещу ответницата.

С оглед изложеното съдът приема, че петгодишната погасителна давност е изтекла на 01.02.2019г., който ден е работен. Исковата молба е заведена в НРС с вх.№843/04.04.2019г., т.е. след изтичане на давността, като в този смисъл се явява неоснователна.

         В следствие на това, че съдът отхвърля предявените от ищеца срещу ответницата обективно съединени искове по чл.183 от ЗЗД във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД изцяло, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответницата разноски в размер на 300лв., представляващи разходи за един адвокат в настоящето производство.

Водим от изложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове по чл.183 от ЗЗД във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД от „ВАНГЕЛИС 13“ЕООД, ЕИК202465797 със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от П.Е.М. гражданин на Република Гърция, ЛНЧ**********, лична карта №АК158164/17.10.2011г., чрез адв.Б.К. от ЛАК със съдебен адрес *** срещу ответницата Р.Д.Г., ЕГН********** с адрес ***, чрез адв.П.Е. от ПлАК, като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ВАНГЕЛИС 13“ЕООД, ЕИК202465797 със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от П.Е.М. гражданин на Република Гърция, ЛНЧ**********, лична карта №АК158164/17.10.2011г. да заплати на ответницата Р.Д.Г., ЕГН********** с адрес ***5 разноски в размер на 300лв., представляващи разноски за един адвокат в настоящето производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: