Р Е Ш Е Н И Е

гр. Никопол, 24.10.2016г..

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         НИКОПОЛСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  граждански състав в  открито съдебно  заседание, на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ  НАУМОВА

 

при сеК.ря Д.Б., като разгледа докладваното от съдията НАУМОВА гражданско дело № 191/2016г.  по описа на НРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

              Ищеца Община Гулянци твърди, че е сключил на 22.04.2014г., с ответника С.М. *** договор за наем по силата на който е предоставила ползването на недвижим имот общинска собственост, представляващ част от пасище с храсти  № 060002 с обща площ от 104.426 дка., от които използвана площ 50.00 дка, в м.“М.Д.“ в землището на с.К.. Съгласно уговореното,  ответника не заплатил дължимата наемна цена в размер на 250.00лв., дължима  при подписване на договора. Ищеца претендира в настоящото производство наемна цена в общ размер на 284.22лв., от които главница в размер на  250.00 лева,  за стопанската 2014/2015г., мораторна лихва върху главницата в  размер на 34.22лв. за периода от 31.12.2014г. до 05.05.2016г., както и законна лихва от 05.05.2016г. до окончателното плащане. Представя доказателства, претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

             В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца, адв. Н.Н. от ПлАК . Представя списък по чл.80 от ГПК.

           В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника С.М.М.. Същият се явява в с.з. и оспорва предявените искове, с възражения, че въпреки сключения договор за наем, не дължи плащане по него, тъй като не е встъпил във владение на наетият имот/пасище/, не е ползвал земеделската земя, предмет на договора – от ищоцовата община му дали скица на имота, но той го объркал и започнал почистване от дървета и храсти на др. пасище, което било в скалиста местност и той се отказал да го чисти и ползва, т.к. според него било неизползваемо по предназначение и разбрал, че това не е имота който му е даден под наем, мислел че сключва договор за др. имот.Моли да не бъде  осъден да плати претендираните суми, т.к. не ги дължи.

            Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

             Не се спори по делото,  и това се установява от представеното  копие на договор за наем, че страните по делото са сключил на 22.04.2014г., Договор № 142 за наем на земеделска земя/пасище, мера/ собственост на Община Гулянци, обл.Плевен, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване ЧАСТ от общински недвижим имот/ПОС/, представляващ ПАСИЩЕ С ХРАСТИ с обща площ от 104.426 дка в м.“М.Д.“  в землището на с.К., с използвана площ от 50.00дка., за срок от 1 година.  Съгласно договора наемната цена била определена в размер на 250.00лв., за стопанската 2014г., платима при подписване на договора.  

              Не се спори по делото също, че наемната вноска  не била заплатена от наемателя- ответник, поради което Община Гулянци с писмо от 05.04.2016г. е поканила наемателя, в 7-мо дневен срок да заплати  сумата от 282.40лв.,   дължима за стопанската 2014/2015г. по договор за наем с ищцовата община № 142 от 22.04.2014г.

           При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

           За успешно провеждане на искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД в тежест на ищеца е докаже, че е налице наемно правоотношение между страните и  че ищецът е изпълнил задължението си по договора за предаване на вещта. 

             Между страните не е налице спор, че процесният имот е публична общинска собственост и представлява земеделска земя с НТП – пасище с храсти. Съгласно чл.24а, ал.5 от ЗСПЗЗ /в редакцията си от 19.02.2013г./ - Отдаването на земите от общинския поземлен фонд, с изключение на мерите и пасищата, под наем или аренда се извършва чрез търг или конкурс при условия и по ред определени от общинския съвет. Съгласно чл.37п, ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ /в редакцията си от 19.02.2013г./ - Мерите и пасищата - общинска собственост, могат да се отдават под наем или под аренда само на земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни, или на лица, които са поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние за срок 5 години. По искане на арендатора или наемателя договорът може да се сключи и за по-кратък срок. Съгласно чл.101, ал.1, ал.2, т.1 и 2 от ППЗСПЗЗ /в редакцията си от 03.07.2012г./ - Договорите за ползването на мерите и пасищата от държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд се сключват от общината за срок 5 календарни години или за по-кратък срок по искане на ползвателя. Договорите се сключват до 31 декември. Дължимите годишни арендни и наемни вноски за мерите и пасищата от държавния поземлен фонд се заплащат авансово по сметка на общината в следните срокове: 1. при подписване на договора - за първата година; 2. до 31 декември на предходната календарна година - за всяка следваща година от срока на договора.

           От съвкупния анализ на представените по делото доказателства се установява, че процесният договор за наем е сключен в съответствие с изискванията на ЗСПЗЗ и съгласно условията, посочени в ППЗСПЗЗ, поради което настоящият състав намира, че същият е действителен и е породил наемно правоотношение между страните.

           Не се установи от ищеца обаче, съгласно разпределената доказателствена тежест, че същият е  изпълнил  задължението си по договора за предаване на част от вещта –пасището, доколкото същото е с обща площ от 104.426дка. и с използваема площ от 50 дка. и индивидуализиране на съответната част от същото/ или с др. думи, коя част от имота е предадена на ответника за ползване?/.

            Основното възражение на ответника, който не оспорва, че не е заплатил наемната цена по начина и в сроковете, посочени в договора е, че не дължи такова плащане, тъй като ищеца не му е предал владението върху имота, предмет на договора, поради което същият е объркал имотите, поради което  не е   ползвал реално този имот -  По делото не са ангажирани никакви доказателства от ищцовата община/въпреки че съда е дал възможност за това на процесуалният представител на ответника/, че е индивидуализирана частта от имота  отдадена под наем и че предадено владението върху него на ответника.По делото не е представена и  скица на имота, от която да се установи това обстоятелство, доколкото тя представлява неразделна част от сключеният договор съгласно т.3 от него.

             Между впрочем от договора, който е с твърде общи и стандартни клаузи, не може да се установи според съда и каква е действителната вола на ищеца по отношение на отдадените под наем площ – дали е отдадена под наем  цялата използваема такава или част от използваемата?!.

             Предвид изложеното, доколкото ищеца, не установи, че е предал владението върху имота, и конкретно върху каква площ от него, съдът намира предявеният иск  за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от  250.00 лева, представляваща дължимата наемна цена за стопанската 2014/2015г. по Договор № 142 от 22.04.2014г. за наем на земеделска земя/пасище, мера/ собственост на Община Гулянци, обл.Плевен,  се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

            Предвид изхода на главният иск, подлежи на отхвърляне и акцесорният за заплащане на мораторна лихва   в размер на 34.22лв.лв., върху главницата за периода от 31.12.2014г. до 05.05.2016г., както и законна лихва от 05.05.2016г. до окончателното плащане.

              При този изход на делото  на ищеца не се дължат претендираните разноски.Доколкото ответника не претендира такива, не следва да му се присъждат.

             Водим от горното, съдът

 

                                                          Р Е Ш И :

 

              ОТХВЪРЛЯ, предявените от  Община Гулянци с ЕИК 000413691, искове по чл.232, ал.2 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД против С.М.М. с ЕГН ********** ***, за сумата от 250.00 лева, представляваща дължимата неплатена наемна цена за стопанската 2014/2015г. по Договор за наем на земеделска земя/пасище, мера/, собственост на Община Гулянци, обл.Плевен № 142 от 22.04.2014г. и за мораторна лихва за забава в размер на 34.22лв. за периода от 31.12.2014г. до 05.05.2016г., както и законна лихва от  05.05.2016г. до окончателното плащане  на сумите, като НЕОСНВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ. 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: