РЕШЕНИЕ

 

гр. Никопол, 06.10.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             НИКОПОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ – ти гр. с-в   в       открито заседание на  седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛЯ  НАУМОВА

 

            при секретаря П.В., като разгледа докладваното от съдия  НАУМОВА  гражданско дело  № 188 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе съобрази следното :

 

       

                  Предявени са обективно съединени искове от Община Гулянци, чрез адв.Н.Н. от ПлАК  против Георги К.П. *** за осъждане на ответника на основание чл.79, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД да заплати сумата от 505.00лв., представляваща неплатена годишна наемна вноска за стопанската 2015г. и  на осн.чл.86 от ЗЗД мораторна лихва в размер на 30.78лв. за периода от 30.09.2015г. до 05.05.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

             Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за наем на 31.07.2012г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване общински недвижими имоти - ниви, представляващи:1/ ПИ № 312011 с площ от 7.352дка., в м.“Къндов дол“  в землището на с.Ленково; 2/ПИ № 313001 с площ от 2.903 дка. в с.м. и землище: 3/ПИ № 313002 с площ от 3.914дка. в с.м. и землище и 4/ ПИ № 451001 с площ от 6.913 дка. в м.Въртопа в землището на с.Ленково за срок от 5г. Съгласно договора наемната цена била определена в размер на 505.90лв., платима при подписване на договора през първата година, а за следващите години наема се заплащал в срок от 01.09. до 30.09., предварително.Наемната вноска за 2015г. не била заплатена от наемателя, поради което Община Гулянци с писмо от 05.04.2016г. е поканила наемателя, в 7-мо дневен срок да заплати главницата от 505.90лв. дължима за 2015г.

              В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца, който заявява, че въпреки плащането на главницата и лихвата за забава от ответника,  продължава да поддържа   иска за присъждане на разноски в пълен размер.Представя списък по чл.80 от ГПК.

           В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Г.К.П..Преди първото по делото с.з. е депозирал писмено становище от същият, в което признава претенцията, заявява, че е платил след получаване на ИМ на претендираната главница и лихва за забава в размер на общо 535.00лв., за което представя платежно нареждане.Моли, предвид признаването на предявените искове и заплащане на претенцията, разноските да остават в тежест на ищеца. 

          Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

           По делото е представен  договор за наем от 31.07.2012г., подписан от двете страни, съгласно който ищеца е предоставил за временно и възмездно ползване, за срок от 5г., собствените си  4бр. земеделски имота, подробно описани в ИМ и договора, актувани с АЧОС, с обща площ от 21.082лв., а ответника се е задължил да заплаща  месечен наем в размер на 505.90лв., при подписване на договора, а за следващите години наема се заплащал в срок от 01.09. до 30.09., предварително за следващата стопанска година.  

            Така представеният договор не е  оспорени от ответника по реда на чл. 193 от ГПК, поради което съдът приема същият за надлежно писмено доказателство за отразените в него обстоятелства.

           В хода на съдебното дирене ответника признава предявените искове и ангажира доказателства – платежно нареждане от 07.06.2016г., установяваща факта на погасяване на задължението му по процесния договор  в размер на 535.00лв. – главница и лихви.

            При преценката на така събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че са налице предпоставките на   чл. 232, ал.2, вр. чл.79, ал.1  от ЗЗД и чл.  вр.  86 от ЗЗД, а именно:.

             От съвкупния анализ на представените по делото доказателства се установява, че процесният договор за наем е сключен в съответствие с изискванията на ЗСПЗЗ и съгласно условията, посочени в ППЗСПЗЗ, поради което настоящият състав намира, че същият е действителен и е породил наемно правоотношение между страните.

                Не е спорно между страните, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за предаване на вещта. Не се спори и че наемателят е изпълнил задължението си по договора да заплати наемната цена за първата година.

           Не е спорно също, че не е заплатена наемната цена за стопанската 2015/2016г. от договора в рамките на посочените в него срокове и предварително. Безспорно е още, че след получаване на препис от исковата молба /на 31.05.2016 г./ ответника е заплатил /на 07.06.2016 год./ претендираната като главница сума в размер на 505.00 лв. и както и претендираната мораторна лихва ва размер на 30.78лв..

              С оглед на изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 235,ал.3 от ГПК, т.е. наличието на извършено плащане след предявяване на иска, което се явява правопогасяващ вземането факт, релевантен за спорното право, съдът намира, че така предявените искове – за главница и лихва за забава следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане.

             По разноските:

             Спорно между страните по делото е  следва ли да се присъждат разноски в полза на ищеца, предвид извършеното признание на исковете и заплащане на претендираните суми.

            По принцип въпреки извършеното в хода на процеса плащане, ответника не следва да се освободи от задължението за разноски, доколкото същият е извършил плащането след получаване на исковата молба.

           В конкретният случай, обаче не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение, т.к. , съобразно т.1 от Тълкувателно Решение №6 постановено 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2013г. по описа на ВКС ,ОСГТК, в гражданският процес съобразно чл.78 от ГПК само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане,освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава,както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,удостоверяващи плащането. В представеният от ищеца договор за правна помощ приложен на л.3 от делото е видно, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 360лв., но няма данни по делото такова действително да е платено.Поради което ответника следва да бъде осъден да заплати   в полза на ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 30лв. и в полза на НРС, сумата от общо 80лв., т.к. ищеца не е внесъл изцяло дължимата д.т. при предявяване на исковете. 

                В подкрепа на горните изводи е и константната практиката на ВКС.

                Водим от горното съдът

 

                                                  Р ЕШ И:

 

              ОТХВЪРЛЯ предявените от  ОБЩИНА ГУЛЯНЦИ с ЕИК 000413691, против Г.К.П. с ЕГН ********** ***  искове по чл.232, ал.2 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД, за сумата от общо 505.78лв. от които главница в размер на 505.00лв.,  представлява  неплатена годишна наемна цена за стопанската 2015г.,  по договор за наем № 50/31.07.2012г., и мораторна лихва за забава в размер на 30.78лв. за периода от 30.09.2015г. до 05.05.2016г.,  като ПОГАСЕНИ чрез плащане в хода на делото.

           ОСЪЖДА Г.К.П. с ЕГН ********** ***   ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ГУЛЯНЦИ с ЕИК 000413691,   сумата от 30.00лв. –разноски за настоящата инстанция.

          ОСЪЖДА Г.К.П. с ЕГН ********** ***   ДА ЗАПЛАТИ на НРС сумата от 80.00лв., за д.т.

 

 

              Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в 2-седмичен срок от датата на връчването му.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: